Дийн Кунц - Добрият

Задното стъкло се разби и Тим усети патрон да се забива в облегалката на шофьорската седалка.

Преди да успее да предупреди Линда да се смъкне надолу, тя вече го беше сторила.

Друг изстрел удари на метал и по всяка вероятност имаше и трето попадение, но гръмотевичната канонада удави тътена от по-малкия калибър.

Те бяха вече извън обсега на пистолета и можеха да бъдат застигнати от изстрел само по случайност. Оръжието имаше удължена цев и най-вероятно заглушител, което още повече намаляваше шанса за попадение.

Кравет нямаше да стои на място и да разчита на щастлива случайност. Той беше човек на движението.

Подгонил форда с максималната скорост, с която се осмеляваше да кара по непредсказуем терен, Тим бързаше да намери изход на другия край на парка.

Болезнено пулсиращата светлина на бурята извади от мрака празен открит амфитеатър, мрежа за спиране на топки, вътрешните очертания на игрище за бейзбол.

Въпреки че последният гръмотевичен удар бе достатъчно силен да разцепи язовирна стена, все още не бе завалял дъжд.

Линда се привдигна на седалката и повиши глас, за да надвика караницата на вятъра със счупеното задно стъкло.

— Само десет минути, след като излязохме от хотела, и той вече ни намери?

— Той винаги ще продължава да ни намира.

— Как успя да ни изпревари и да ни причака?

— Той има помощник на контролното табло, и то не от обикновения вид.

— Помощник на контролното табло? Какъв помощник? Мозъкът ми се е панирал. Представям си едно от кученцата с клатеща се глава.

— Компютърен монитор.

— С електронни карти за движение?

— Да. Видял е разположението на улиците, съобразил е, че може да стигнем до това място, както и направихме.

Колата се раздруса, защото тръгнаха по широка затревена дренажна алея. Тя попита:

— Мислиш ли, че има система за проследяване?

— Току-що ми дойде на ума — тази кола има транспондер. Това е една от допълнителните услуги — проследяване на колата при кражба. Полицията използва спътник за целта.

— А имат ли право да го правят, ако колата не е открадната?

— Не повече, отколкото да извършват убийства по поръчка, за да си помогнат с изплащането на заема за жилище.

Алеята ги доведе до подножието на дълъг полегат път, вървящ нагоре, и Тим се насочи към върха сред спазмите от светлината на бурята, която изпепеляваше зеления цвят на разтрепераната от вятъра трева.

— Компанията, службата за проследяване, не биха сътрудничили с някакво корумпирано ченге. Би трябвало да им се обадиш, за да деактивират транспондера или каквото правят в такива случаи.

— Той сигурно не действа чрез компанията.

— Ами чрез кого?

— Чрез центъра на порасналите, побъркани по компютри племенници. Те са влезли незаконно в системата на компанията и предават информацията от спътника на Кравет.

— Мразя тези гадини! — възкликна тя.

Когато стигнаха до върха, теренът се изравни и се видя футболно игрище. Тим забеляза улични лампи в далечината, втурна се към тях и стрелката на скоростомера подскочи към делението за 100 км в час.

— Значи няма начин да се откачим от него — въздъхна тя.

— Няма.

Първите едри капки дъжд забарабаниха по предното стъкло като насекоми с твърди черупки.

— Ако спрем, той ще знае точно къде сме и ще дойде там.

— Или — добави Тим — ще види нещо на картата, път, по който има вероятност да минем.

— И ще може пак да ни причака.

— Това е, което ме тревожи повече.

— Къде се намира транспондерът? Можем ли да спрем и да го махнем?

— Не знам къде е.

— Къде е вероятно да са го монтирали? — почуди се тя.

— На най-различни места, за да не знаят крадците къде да го търсят.

Те минаха през още един кът с бетонни маси за пикник, бетонни пейки, бетонни кофи за боклук.

— Бетонни мебели — възропта той, — все едно да седнеш на пикник в концентрационен лагер.

— Когато бях малка, в парковете имаше дървени пейки.

— Започнаха да ги крадат.

— Никой не иска бетонните.

— Искат ги — поправи я той. — Само че не могат да ги вдигнат.

Стигнаха до края на парка, минаха през тротоара и слязоха с раздрусване на улицата.

Дъждът бе преминал от редки едри капки в постоянен порой. Той включи чистачките.

— Спечелихме малко време — отбеляза Тим. — Ако той е в обикновена кола, както преди, а не 4х4, няма да рискува да мине направо през непавираните площи на парка — ще трябва да заобиколи.

— А ние какво ще направим?

— Искам да спечелим още време.