Дийн Кунц - Добрият

Избра една от трите отвертки „Филипс“ от комплекта с инструменти. Беше направил правилния избор от първия опит.

Височината на прозореца беше само два метра. Нямаше да има проблем да упражни достатъчно сила, въпреки че трябваше да работи с вдигнати над главата си ръце.

Очакваше болтовете да са задрали от корозията през десетилетията и не сгреши. Той натисна още по-силно и главата на болта се отчупи. Остатъкът издрънча в кухия метал под него.

Вторият болт също се счупи, но другите два във вертикалната част на рамката се завъртяха мъчително през бариерата на ръждата. Шумът, който се вдиша, не би привлякъл вниманието дори на принцеса, страдаща от безсъние заради твърдо грахово зърно, скрито под двадесет дюшека.

Всички плъзгащи се врати се вкарват в релсите след монтирането на рамката. По тази причина не е трудно да бъдат свалени. Понеже този прозорец беше изработен в старите, не тъй покварени времена, във вертикалните части на крилата имаше вдлъбнатини за захващане при монтажа.

Ако крилата бяха с широчина метър и осемдесет, той не би могъл да се справи с тях сам. Но те бяха само метър и двадесет широки, а той беше голям, рошав мечок.

Повдигна крилото право нагоре и горната релса хлътна в монтажната кухина. С леко пристъргване долната релса се измъкна от водача.

Ако наклонеше долния край на крилото към себе си и го спуснеше полека надолу, горната релса щеше да излезе от монтажната кухина. Можеше да извади целия прозорец от рамката и да го сложи на балкона.

Но засега това беше само проверка да види дали може да изпълни операцията сравнително тихо. Напрягайки мускули, той върна крилото в рамката. Тъй като болтовете бяха свалени, то вече можеше да се плъзга също тъй свободно, както и другото.

Тим прибра инструментите в чантичката, взе и фенерчето и направи знак на Линда да му отключи, за да влезе.

Докато тя затваряше вратата след него, той погледна часовника и каза:

— Стана за около четири минути.

— Представям си какво би изпоразглобил за един час тук.

— Ако беше заспала…

— Вече не мога и да мисля за това.

— … бих могъл да вляза от балкона, без да те събудя. И със сигурност нямаше да събудя съседите.

— Когато Кравет се изкатери на петнадесет метра от плажа и влезе през този прозорец, ще стане ясно, че е злият близнак на Спайдърман.

— Ако ни намери със същата скорост, както го направи в кафенето — рече Тим, — бих предпочел да дойде при нас по някакъв начин, отколкото да ни причака в покрития паркинг. Ще бъдем страшно уязвими на път към форда сред всичките коли и колони вътре.

— Няма да ни намери тази нощ — опита се да го успокои тя.

— Не съм много сигурен.

— Не е магьосник.

— Не е, но нали чу какво каза Пит Санта — Кравет има връзки.

— Оставихме го без кола — продължи тя.

— Не бих се учудил, ако се окаже, че може да лети. Хубавото е, че сега съм малко по-спокоен. Вече не сме в каньон с един-единствен подстъп.

— Нищо не разбирам, но вече не ми пука. — Тя се прозя. — Хайде да си лягаме.

— Много приятна покана.

— Нямах това предвид — поправи го тя.

— Нито пък аз — увери я той.

Пердетата бяха спуснати над френския прозорец. Лампата на нощното шкафче светеше на най-слабата степен.

На пода до леглото стоеше чантата на Линда. Всичко беше прибрано в нея и тя беше готова за грабване, ако им се наложеше да побягнат бързо.

Линда беше махнала кувертюрата и лежеше по гръб, с възглавница под главата. Не си беше свалила обувките.

Тим се беше настанил в едно от креслата. Искаше да поспи седнал.

Беше преместил креслото близо до входната врата, за да се събуди, ако чуе някакъв необичаен шум от коридора на етажа. От мястото, където седеше, се виждаха покритите с пердета крила на френския прозорец.

За да не заспи със зареден пистолет в ръка, той го беше напъхал с дулото надолу между плюшената възглавница на седалката и страничната част на креслото, откъдето можеше да го извади със същата бързина като от кобур.

Електронният часовник върху нощното шкафче показваше 1:32.

От такова разстояние и от този ъгъл той не можеше да види дали очите на Линда са отворени или затворени.

— Спиш ли? — попита Тим.

— Да.

— Какво стана с твоя гняв?

— Кога съм била гневна?

— Не тази вечер. Нали каза, че с години си била изпълнена с гняв и отрова.

Тя помълча и после рече:

— Канеха се да направят телевизионен сериал по една от моите книги.

— Кой се канеше?