Дийн Кунц - Добрият

Покрай нея бяха насадени храсти китайска роза. Разлюлени от вятъра, едрите им цветове се хвърляха в очите му като зловеща поличба.

Пътеката минаваше между хотела и триетажен покрит паркинг. Той се отправи към форда, паркиран в него.

Всеки нов гост в хотела, независимо по кое време бе пристигал, беше длъжен да предаде колата си за паркиране на служител на хотела. Тим не би се разделил с ключовете на колата си и по този начин да загуби подвижността си също както не би заменил краката си за номерче за багаж.

Между полунощ и шест часа сутринта дежуреше само един служител, който паркираше колите и разнасяше куфарите и не стоеше в обичайната кабинка. Имаше звънец, на който гостите трябваше да звънят, за да го повикат.

Тим не беше позвънил. Беше си паркирал сам, където си пожела.

Сега, малко преди един часа през нощта, той извади от форда фенерчето и пластмасова чантичка с цип, пълна с инструменти.

Вятърът подсвиркваше и мрънкаше покрай откритите страни на паркинга, а от всички кътчета на подложената на течения вътрешност долитаха призрачни гласове и зловещ шепот, които идеха пак от вятъра в ролята на вентрилоквист.

Когато се върна в стаята им на третия етаж, Тим затвори вратата и заключи двойния секрет. Закачи и веригата, макар че тя не би издържала и първия ритник при една решителна атака. Но ако успееше да забави влизането на нападателя дори с две-три секунди, това би могло да спаси живота им.

Приближи се към леглото на Линда. Както и преди тя лежеше по гръб със затворени очи.

— Спиш ли? — попита шепнешком той.

— Не — прошепна в отговор тя, — мъртва съм.

— Трябва да светна лампите.

— Светни ги.

— Трябва да проверя нещо.

— Добре.

— Ще се постарая да не вдигам шум.

— Няма опасност да събудиш мъртвец.

Той стоеше и я гледаше.

След малко, без да отваря очи, тя попита:

— Пак ли изучаваш косата ми?

Той се откъсна от нея и от разкошната й коса, светна лампите на тавана и тръгна към балкона.

Отражението му в стъклото на френския прозорец го потресе. Приличаше на мечок. На голям, тромав, рошав, объркан мечок. Ясно защо тя държеше очите си затворени.

Всяко от крилата на френския прозорец беше метър и двадесет широко. Дясното беше фиксирано, само лявото се движеше, плъзгайки се покрай дясното от вътрешната му страна.

Тъй като хотелът беше луксозен, всичко в него беше изпипано до най-малката подробност. Рамката на прозореца не беше монтирана върху гипсовата мазилка, а вградена вътре в стената, поради което тапетите стигаха до стъклото.

Болтовете, дори да имат плоски глави, загрозяват гледката, затова фиксираното крило не беше заковано отвътре.

Той открехна летящото крило. Изпробва заключващия механизъм няколко пъти, а вятърът го душеше любопитно с нос през това време.

Хотелът беше строен отдавна. Понеже вратите му бяха от старите, не тъй покварени времена, а също и поради факта, че балконът се извисяваше на 15 метра над плажа, ключалката не беше сериозна.

Простият секрет вършеше работа да държи вратата затворена. Що се отнася до заключването обаче, той не би издържал и на среден натиск.

Тим се изправи, обърна се да помоли Линда за помощ и видя, че тя бе застанала зад него и го наблюдаваше.

— А, ти оживя значи — пошегува се той.

— Стана чудо. Какво правиш?

— Проверявам дали мога да направя това, което правя, без да събудя някого.

— Аз съм будна. Не съм заспивала през цялото време. Не помниш ли?

— Може би страдаш от заболяване, водещо до нарушения на съня.

— Заболяването е пред очите ми.

— Това, което искам да проверя е дали мога да направя каквото съм намислил, без да събудя съседите. Би ли ме заключила навън, на балкона?

— Готово.

С фенерчето и комплекта инструменти в ръце Тим излезе на балкона.

Беше застудяло и нощният вятър го ухапа, сякаш му се беше ядосал.

Линда затвори летящото крило и резето щракна. Тя не сваляше очи от него.

Той й махна с ръка и тя му махна в отговор.

На него това страшно му хареса. Много жени биха му направили знак да побърза или биха подпрели юмруци на хълбоците във формата на буквата „Ф“, хвърляйки убийствени погледи. Хареса му и това, че изразът на лицето и не се промени, когато му махна.

Той понечи да й махне пак, но се въздържа. Дори една такава изключителна жена като нея може да има граници на търпението си.

Реши да започне от фиксираното крило. Можеше да му излезе късметът и да не трябва да се занимава с ключалката на другото. С помощта на фенерчето намери два болта в хоризонталната и два във вертикалната част на рамката.