Дийн Кунц - Добрият

Дрехите на момичето, украсата в стаята му и музикалният му вкус, отразен в малката колещия от компактдискове, говореха, че то не се бунтува срещу родителите си.

Крейт не одобряваше това очевидно пълно подчинение на мама и тати.

Колкото и непонятни и противни да бяха децата, той виждаше поне една полезна роля за тях. Презрението и враждебността между поколенията създаваха отлични условия за оформяне и контрол над обществото.

Сред другите предмети в чекмеджето на нощното шкафче се намираше и заключен подвързан с кожа дневник. Крейт счупи ключалката.

Момичето се казваше Емили Пелетрино. Почеркът му беше ясен и красив.

Крейт изчете няколко страници, после по някой параграф оттук-оттам, но не видя никакви откровения, които заслужаваха да се държат под ключ. Емили смяташе, че родителите й понякога ставаха, без да искат, малко смешнички, но тя ги обичаше и уважаваше. Не се занимаваше с наркотици. На четиринадесет години, изглежда, още беше девствена. Явно имаше твърдо намерение да изкарва високи бележки в училище.

До срещата с тази чиста вода ненапита, на име Емили, Крейт не беше видял нищо в този дом, което да възненавиди. Нещо в нея обаче миришеше на прекалено самодоволство.

Веднъж да свърши със сегашната си задача, ако графикът му позволи, той ще се върне за Емили. Ще я заведе някъде на уединено място за седмица-две.

След като я подложи на режим от нови изживявания, помрачаващи съзнанието вещества и идеи, той ще може да я върне вкъщи и да бъде сигурен, че тя няма да има повече такова високо мнение за себе си. Тя ще промени също и отношението си към майка си и баща си и сегашните неестествени взаимоотношения в семейството ще бъдат оправени.

Малко по-късно той продължаваше гостуването на Пелетринови в хола, когато отвън се чу шумът от кола. Крейт погледна часовника си и видя, че поръчката беше пристигнала точно навреме — 2:00.

Той не излезе да посрещне куриерите. Това би било нарушение на правилата.

Нито отиде до прозореца да погледне през пердетата. Куриерите не го интересуваха. Те бяха просто лакеи, част от масовката в представлението.

Отново в кухнята, Крейт разрови съдържанието на хладилната камера и намери идеална порция домашно приготвена лазаня. Затопли я в микровълновата фурна и си приготви шише бира.

Лазанята беше фантастична. Винаги когато можеше, той гледаше да си хапне домашно сготвено.

Крейт разтреби след себе си, угаси лампите, заключи външната врата и излезе на пътеката.

Шевролетът, който го чакаше, беше тъмносин, не бял, но инак съвсем същият като онзи, който му се наложи да изостави в уличката зад кафенето.

При никакви промени в осветлението или околната среда тази невзрачна кола не би могла да придобие спортен вид. Ала под ниските бягащи облаци призрачно-сънената светлина на спящата улица и вятъра, който гонеше мятащи се сенки от джакаранда през дебрите на нощта, тъмносиният шевролет изглеждаше по-мощен от белия и тази разлика се нравеше на Крейт.

Ключовете бяха оставени в колата. На седалката до шофьора лежеше дипломатическо куфарче. И без да отваря багажника, знаеше, че вътре има малък куфар.

Часът беше 2:32, но той не се чувстваше ни най-малко уморен. В очакване на дългата нощ с мадам Пакит беше спал до 4 часа през деня.

След няколко минути щеше да разбере къде да ги намери с нейния самозван рицар. Дълго преди изгрев-слънце Тимоти Кариър щеше да се опознае с пръстта така добре, както всеки, който беше седял на кръглата маса на крал Артур.

Смелостта и умението, с които Кариър си служеше с оръжие, предизвикваха интерес, но не и страх у Крейт. Това, което се беше случило преди часове, не беше разклатило или засегнало и най-малко самочувствието му и той не чувстваше нужда да научи нещо повече за този мъж засега.

Колкото повече научаваше за набелязаните жертви, толкова по-голяма ставаше вероятността да разбере причините, поради които искаха да ги ликвидират. Ако научеше прекалено много за причините, поради които искаха да ги ликвидират, щеше да дойде ден, когато и него щяха да поискат да ликвидират.

Кариър се бе превърнал в набелязана жертва по асоциация, но според Крейт и в този случай щеше да бъде по-мъдро да приложи старото правило: „Не питай!“

Ако жената не е също свършила дълго преди изгрев-слънце, тя щеше да бъде под опеката на Крейт. Той няма да е толкова арабия, както би бил, ако тя си беше останала вкъщи и понесла каквото й се пишеше.

В края на краищата заради нея и тъпия зидар Крейт беше загубил чашата с папагала, която му беше много скъпа.