Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— Е, какво си зяпнал? — подкани го Гирата. — Отваряй вратата.

— А вие при кого отивате? — измънка онзи.

— Да опънем майка ти! Действай, отваряй!

Гирата се беше подпрял с една ръка на металната врата, а с другата сграбчи момчето за яката и го вдигна от земята.

— Ти чу ли какво ти казвам? — попита го злобно.

— Чух…

Момчето отвори вратата. Качиха се с асансьора на десетия етаж и намериха апартамента, който им трябваше.

Чауса натисна звънеца.

— Кой е? — чу се глас зад вратата.

— Я излизай оттам, говедо такова, че ся ше ти размажа физиономията! — изръмжа Чауса. — К’во си направил бе, гад мръсна? К’ви са тия мизерии, дето сте ги вършили? Я отваряй веднага вратата, нещастник такъв!

— Ей сега ще видиш кой е нещастник! — чу се възмутен глас отвътре.

Вратата се отвори — на стълбищната площадка изскочи як мъжага на около двадесет и пет години. Очите му зачервени от злоба, устата му изкривена от ярост, а юмруците — бягай, спасявай се.

Само че не успя да ги пусне в действие. Чауса го подкоси ловко, момчето се пльосна първо по задник, а после си удари главата в ъгъла на касата. И светкавично получи ритник по ухото — Вовата му оказа честта.

Първи в апартамента нахълта Витал, след него Чауса, Вовата и Никита. Последен влезе Гирата, който влачеше безжизненото тяло на здравеняка.

В апартамента имаше още две момчета, които изскочиха от кухнята. Вече се бяха досетили за какво става дума. В ръката на единия имаше нож.

Витал успя да реагира на секундата. Той се отдръпна рязко така, че ръката с ножа да не го закачи, улови я и я стисна здраво. Чу се „храс“ и ръката изпращя в лакътната става. Това беше хватка от самбото, една от забранените.

Не се наложи да се правят каквито и да било стойки от бойните изкуства повече. Витал, Чауса, Вовата и Никита просто се нахвърлиха върху момчетата и ги притиснаха към пода. Чак след това се появи Гирата. Прекалено дълго се беше забавил със затварянето на вратата.

Завързаха и тримата и ги натръшкаха в редичка на пода в хола. Те плахо поглеждаха отдолу към петте страшни мутри, надвесени над тях като скали.

— Е, какво, говеда такива? — гръмна басът на Гирата. — Трябва да си платите за издънката.

Той държеше същия онзи нож, с който преди малко едва не намушкаха Витал.

— Ка-ква издънка? — попита единият и от страх започна да заеква.

— Е, не е издънка на дръвче, много ясно… Сгафили сте много лошо. Изнасилили сте групово наше момиче, което не е трябвало да пипате.

— Аа… Ама тя е курва!

— Не е курва, а проститутка. И работи за пари. А вие сте я оправили във всички дупки и на всичко отгоре сте я и пребили. Ще трябва да си платите за това.

Гирата още повече се разгорещи.

— Абе аз заради нея ще ви направя на кайма всички!

Никита го изгледа с презрение. Виж го ти светеца. А кой съвсем наскоро също замалко не преби до смърт една проститутка? И интересно къде беше той, когато другите се изправиха срещу двете момчета с ножовете? Уж затварял вратата. Нещастник!

На Гирата изведнъж сякаш му падна пердето. Той се доближи до пленниците и настъпи единия с крак по лицето. След това се хвърли към другия и със засилка скочи с два крака върху корема му и той загуби съзнание от болка. А може и да опъна петалата…

— Фашист! — не се стърпя Никита.

— Остави ги! — Самоволията на Гирата никак не харесаха и на Витал.

Гирата с нежелание се дръпна от пленниците, но преди това се наведе и вкара един лакът в слънчевия сплит на първото момче.

Към третия се доближи самият Витал — приведе се отгоре му и впи в него хищния си поглед.

— Кои сте вие? С какво се занимавате?

— Бизнесмени сме. Имаме търговия с цветя.

— Бизнесмени значи. Това е добре. Искаш ли да останеш жив? — попита го с такъв глас, че онзи чак го побиха тръпки от страх.

— Да! — изплашено закима с глава момчето.

— Ще трябва да си платите за момичето.

— Да… Имаме пари. Двеста долара.

— К’во? — Витал чак се смръщи от презрение. — Двеста гущера? Значи така, от всеки по три бона в зелено и си тръгваме.

— Ама ние нямаме толкова много пари.

— А аз мисля, че имате.

— Нямаме.

Витал погледна първо Никита, после Вовата и Чауса и спря погледа си на Гирата. Многозначително се загледа в ножа в ръката му.

— Я му кръцни гръцмуля, брато, на тоя лайнар — каза Витал и намигна на Гирата, демек, няма нужда да го правиш.

Искаше да окаже психологически натиск върху момчето, нищо повече. Но Гирата не го разбра правилно. Заслепен от злоба, той не забеляза знака, който му даде бригадирът.