Владимир Количев - Брат, стреляй пръв

— Мен ме интересува колко мангизи върти този балък.

— Абе той не е съвсем балък. Някога, още в края на осемдесетте, със състуденти от Спортната академия се подвизавал на Рижкия пазар 10 10 Първите борци и рекетьори тръгват от този пазар, разположен на проспект „Мир“ до метростанция „Рижка“ в Москва. — Б.пр. , скубел частниците.

— Много интересна страница от биографията му. И какво, оттеглил се е от рекета?

— Така излиза. И то съвсем отскоро, между другото само преди две години. Започнал свой бизнес. Много добре му вървят нещата. Мисля, че може да го врътнете с четвърт милион. Въпреки че ще е трудно. Стиснат е. Много стиснат.

— И защо така?

— Не знам, но на твоето момче му е взел апартамента от алчност. Още тогава е можел да го купи. А той метнал Брайтови по най-гадния начин.

— Метнал ги е за апартамента. Но това си е негов проблем. А наш проблем е да го върнем обратно и да му поопразним джобовете. Кой му покрива гърба?

— Този въпрос, разбира се, е доста интересен. По мои сведения той сам си покрива гърба.

— Един вид, хермафродит. Сам се е… и сам ще си роди.

— Нещо от сорта. Само че и хермафродитът има нужда от слънце.

— Така, ясно. И кой играе ролята на слънце за този балък?

— Ами има тук един бос. — Сфинкса каза името му.

— Не съм го чувал — отрицателно поклати глава Капитана.

— Почти никой не е чувал за него. Някакъв грузински баламурник, ето какъв е този бос. Но с Чугунов са много близки.

— И този бос има ли някакъв дял в бизнеса му?

— Като че ли да. Общо взето, за да проучим ситуацията по-добре, трябва да пратим някоя бригада да навести Чугунов, да му насрочим среща. Тогава всичко ще се изясни окончателно.

— Няма да оставя тази работа така, споко.

Капитана се замисли, но само за момент.

Трябва да вдигне на крак петорката на Витал. Нека те навестят Чугунов. Ако работата стане както трябва, Чугунов ще им даде и апартамента, и ще се бръкне за съответната сума.

Не току-така включи Ник веднага в бойната петорка — на практика без никакъв изпитателен срок, — за да се отрака по-бързо, да натрупа опит. Той трябва да стане главното действащо лице при разчистването на сметките с Чугунов — нали е най-заинтересуван от успеха на акцията.

Ник ще си получи апартамента, а Капитана всичко останало — около сто или двеста хиляди долара. Но щеше да е къде-къде по-добре, ако можеше да получи всичко, а Ник нищо.

Никита се събуди от грубо побутване по рамото. Отвори очи и през замрежения си от махмурлука поглед видя мутрата на Гирата над себе си.

— Рота, ставай! — изкрещя онзи в ухото му.

— Да не си изперкал централно бе, педал? — скочи от леглото Никита.

Замалко щеше да му вкара един на този изрод, но се появи Витал.

— Хайде, слизайте всички долу. Вовата вече чака в колата.

— Какво има? — попита Никита.

— Бичмето се обади. Има една работа, значи. Аа, по пътя ще ти кажа.

Вчера бяха пиянствали до късно и за по-лесно и петимата останаха да пренощуват в новия апартамент. Кой където свари, там заспа. А тази сутрин ги вдигнаха по тревога. Бойна тревога.

— Някакви говеда тая нощ са оправили една наша проститутка във всички дупки и на всичко отгоре я пребили — каза Витал вече в колата. — Счупили са я от бой, направо са я размазали. Пълна слободия, с две думи. Трябва да им свием сармите.

— Наша проститутка ли? Как така наша? — попита Никита.

— Ами така. Тя е под наша закрила, на нашата черняевска групировка… Да не мислиш, че ей така й прибираме парите?

— Мисля, че не.

— Ето защо трябва хубаво да накажем говедата.

— За това няма проблеми — каза Чауса.

Днес той пътуваше заедно с останалите. Запорожецът с оръжията беше оставен на един платен паркинг още вчера.

— Ама никакви проблеми — кимна одобрително Гирата. — Ще ги смелим от бой говедата и за кръчма ще ни дадат някой лев. Трябва да се оправим от махмурлука малко, наистина. В гърлото ми е истински пожар.

— Пожар ли, ще ти дам аз на тебе един пожар! — заплаши го с пръст Витал. — Вчера малко се пооляхте. А по принцип сме на сух режим.

— Сух режим ли? — направи кисела гримаса Вовата. — Да бе, режим. Нека биячите да карат на сух режим. Ония, дето само зяпат по пазарите и търговските обекти. По цял ден само си клатят краката. А нашата работа е вредна. И вместо „вредни“ ни се полага да пийнем за изтрезняване.

Витал реши, че няма смисъл да спори, и си премълча.

Стигнаха до въпросното място. Спряха пред дванадесететажен блок с един вход, около който имаше спретната градинка с пясъчник и детска площадка. Входната врата беше с електронна брава и беше затворена. Добре че се появи някакво момче. То се спря пред вратата и за момент се поколеба.