Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

Момчетата се бяха събрали в парка на едно затънтено място, далеч от любопитните погледи на минувачите. Бяха с шест коли: чероки, два джипа „Мицубиши Паджеро“, три беемвета петици. Всички бяха почти нови. Това беше служебният транспорт на групировката му. Пред всяка от тях стояха по четирима борци. Единствено пред черокито, с което пътуваше самият Ковача, бяха двама: шофьорът и Дебелака.

Общо разполагаше с двадесет и две момчета. Това беше цялата му бойна сила. За всеки имаше по един пищов, с автомати също се бяха запасили, разполагаха и с два гранатомета, а патроните и гранатите — с лопата да ги ринеш. Целият този арсенал беше скрит в тайна щаб–квартира.

Всичките му момчета бяха яки като бикове и до един бяха доказали способностите си на практика. Някои, както и самият бос, вече бяха минали през затвора. Но като цяло повечето имаха чисти биографии. Добре е биячите ти да не се водят в регистрите на ченгетата, така няма как да се сравнят отпечатъците им.

Но чистите биографии на неосъжданите момчета бяха само на пръв поглед неопетнени. Почти всички бяха участвали в касапницата по време на войната със Зъба. Много кръв се бе проляла тогава. За сметка на това сега Ковача си имаше район, в който се чувстваше пълновластен господар. На негова територия се намираха три склада за търговия на дребно, няколко пазара, около четиридесет магазина от различен калибър, ресторанти, кафенета и т.н. С една дума, имаше откъде да събира данък. Освен това държеше под контрол един хотел, солиден хотел. Там работеха неговите жрици на любовта, пърхаха като пеперудки над клиентите. Държеше също и три салона за масаж с три нива на обслужване: традиционен секс, орален и анален.

Между другото, по времето, когато този хотел още го държеше Зъба, на плочките пред него си изкарваше хляба Ина. Тогава беше в затвора и нямаше кой да я наглежда. Но сега тя бе влязла в правия път. Имаше три ресторантчета, които отвори със собствени средства и част от общата каса на групировката.

В тях се събираха основно техни хора. Особено ценен беше специалитетът на заведението — коктейлът „Жар-птица“, който представляваше смес от шампанско, сок от кайсии и най-важния компонент — сивия прашец „секспирин“. Името му бе дадено лично от Ковача.

Впрочем, той имаше пълно право на това. Синтеза му бе поръчал на един наркоман с химическо образование. Прашецът представляваше синтетичен наркотик, приготвен от обикновени лекарства, които могат да се намерят във всяка аптека. Като реланиума например. Само че химикът беше направил съставката съвършена — нямаше нищо излишно в нея, не предизвикваше никакви странични ефекти. С една дума, мечта за всеки наркоман. Не беше нито много скъп, нито много евтин за добиване. От хероина на човек му става по-хубаво, но секспиринът имаше ефект и върху половата активност. Чак зъбите започват да тракат на този, който го приеме. Жените направо полудяваха, изнасилваха мъжете наред. Но най-голямото му преимущество беше, че не е нужно да се внася отнякъде. Можеха да го произвеждат на място.

Ковача вече имаше една тайна лаборатория и химикът наркоман добиваше в нея сив прашец, та пушек се вдигаше. Вече се беше запасил с около пет килограма. Време бе сериозно да се заеме с разпространението му. Коктейлът не се броеше, той беше по-скоро глезотия.

Как обаче да стане, след като в неговия район с това се занимаваха хората на Ловеца? Така беше още от времето на Зъба, а когато Ковача зае мястото на покойника, не бързаше да променя нещата.

Ловеца беше авторитетен бос. Мафиотската му организация беше много силна, имаше връзки на най-високо държавно ниво, бол пари и мощна ударна сила зад гърба си. Наркомрежата му обхващаше цялата столица. Разполагаше с около двадесет „торпеда“. Хората му бяха много добре подготвени, с модерно оръжие и мъртва хватка. Освен това Ловеца редовно си цакаше на Ковача. Все пак наркодилърите му се подвизаваха на негова територия. Но това заплащане беше доста символично. Къде-къде повече можеше да изкара, ако сам се заеме сериозно с разпространението на наркотици.

На Ковача отдавна му минаваше тази мисъл. И също толкова отдавна беше взел на прицел Ловеца. Време беше да го изгони от териториите си. Но той нямаше да си тръгне просто така, по собствено желание. Щеше да се стигне до сблъсък между групировките, да се пролее много кръв. А сега в района му всичко бе мирно и тихо. Така не му се искаше да започва война, да рискува живота си. Но ако седеше със скръстени ръце и не докажеше силата си, рано или късно, щяха да го нападнат, да го избутат от мястото му. Ако не с Ловеца, с някой друг щеше да му се наложи да воюва.