Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

— Да, добре си живееш ти. Независима си! А у нас всичко решава мъжът ми.

— Голяма скука! — прозя се Ина изкуствено. — Поне добре ли се държи с теб?

— Да, не дава и прашинка да падне върху мен.

— На колко е?

— Вече наближава четиридесетте.

— Симпатичен ли е?

— Ами не мога да кажа, че природата го е наказала.

Нейният Веня беше не просто симпатичен мъж, а истински красавец. Висок брюнет с чертите на Ален Делон. Но имаше един недостатък, който за Мила беше доста съществен. Беше прекалено мекушав. Иначе всичко останало у него беше чудесно: добър, грижовен, с аристократично възпитание. Но в погледа му липсваше онази сила, която да предизвиква у нея трепетно благоговение, в чертите му я нямаше мъжествената твърдост, която да я кара да изпада във възторг. Да, тя го обичаше, постоянно му се възхищаваше, но в леглото не й носеше голямо удовлетворение. Тайничко си мечтаеше за силен, груб мъж, чиято необуздана първобитна сила да я кара да си губи ума по него.

— Обича ли те?

— Обича ме.

— Защо го казваш толкова тъжно?

— Ами не ми е чак толкова розов животът.

— Къде е сега мъжът ти?

— В Австрия.

— А теб защо не те взе със себе си?

— Замина по работа. А аз не мога да понасям деловите му пътувания. Като се върне, ще отидем на Сейшелските острови. Виж, там с удоволствие бих отишла с него.

— Значи днес си свободна жена.

— Нещо такова.

Да, наистина днес беше свободна като волна птица. Веня й се доверяваше напълно и затова не я ревнуваше. Едва ли бе наел частен детектив, за да я следи. Всъщност, какво я интересуваше това? Така или иначе, нямаше намерение да му изневерява.

— А на Хаваите искаш ли да отидеш? Още сега. — Ина се усмихна загадъчно.

— Ти какво, шегуваш ли се? — погледна я учудено Мила.

— Ами… предлагаме един специален коктейл, специалитет на заведението. Като го изпиеш, такъв кеф ще ти стане! И на Хаваите ще отидеш, и в Кипър, и в Анталия, ако щеш.

— Наркотици ли имаш предвид?

— Нещо такова — не отрече Ина. — Изпадаш в делириум и виждаш много готини халюцинации. Страхотно нещо е. И не е евтино. Но най-важното е, че не можеш да се пристрастиш към него.

— Да бе, не на мене тия — махна с ръка Мила. — Всички казват така, но веднъж пробват ли, край, няма връщане назад.

Тя знаеше доста за наркотиците. По-малката сестра на Веня беше вече от две години на хероин. Някакви мерзавци й дали уж да пробва. Само веднъж се боцнала и край, беше пристрастена наркоманка. Никакви клиники и супер методи на лечение не можеха да й помогнат да спре.

— Абе по принцип е така, можеш да се пристрастиш. Със сигурност обаче не става от веднъж или два пъти. Гаранция ти давам за това. Впрочем, щом не искаш, недей.

— Не искам.

— Забрави за това тогава.

Старата й дружка не искаше да пробва никакви специални коктейли. Виж, с удоволствие би изпила едно мартини. Лека, приятна напитка. Вярно, че беше с колата, но нали все пак се бе видяла с най-добрата си приятелка от училище. Още повече че чаша с два пръста алкохол в нея беше нищо работа.

Беше се настанила удобно на сервираната маса, слушаше дърдоренето на Ина и бавно отпиваше от мартинито си. Не обръщаше никакво внимание на посетителите, а те бяха малко. Появиха се някакви момчета с навъсени волеви лица и сурови погледи. Във всяко тяхно движение се усещаше самоувереност. Повикаха сервитьорката с небрежно щракване на пръсти и си поръчаха. Изглеждаше, сякаш са стари клиенти.

Единият от тях заинтригува Мила сериозно.

Ето, това беше готин мъж! — с груби черти, некрасиво лице, силен поглед и най-важното — истински мъжествен чар. Точно това, което караше стомаха й да се свива на топка от вълнение. Никога не бе могла да устои на такъв тип мъже.

— Бива си ги момчетата, нали? — закачливо я попита Ина.

Тя също ги беше забелязала.

— Бива си ги — кимна бившата й съученичка, впила омагьосан поглед в мъжа, който й бе харесал най-много.

— Ей, приятелко, какво ти става? — лукаво й се усмихна Ина.

Тя проследи погледа й и естествено, веднага си направи съответните изводи.

— Какво трябва да ми става? — Мила изпи последните капчици мартини в чашата си.

— Като гледам, май ти се вършат лудории…

Така беше, не би се отказала от една луда нощ с този мъж.

— И така да е, кой може да ми забрани да го направя!

Мъжът й бе в командировка, никой не е я чакаше вкъщи.

Нямаше кой да я спре да завърти една любовна интрижка. Ина на драго сърце би й направила компания.

— Ами чудесно тогава! Между другото, мога да те запозная с брат си, ако искаш — сякаш просто ей така подхвърли тя.