Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

Но не само това мъчеше шефа й. Освен всичко останало, тя от време на време преспиваше с него. Алексей Германович беше грубоват мъж, но силен и тялом и духом. А на нея винаги й бяха харесвали такъв тип мъже. Пък и не можеше да се каже, че е от жените, които се правят на недостъпни.

Бяха минали само три години, откакто завърши училище, но й се струваше, че е минала цяла вечност. Вече дори беше забравила как изглеждат съучениците й. Но Толик Бураков със сигурност никога нямаше да го забрави. Този наперен тежкар, хулиган и женкар я бе лишил от девствеността й още в десети клас. Беше й първият мъж все пак… А и Ина Ковальова, тя пък беше най-добрата й приятелка.

Същата тази Ина я доведе тук, в ресторант „Омега“.

Срещнаха се случайно на улицата. Мила караше спортния си ягуар, а Ина беше с опела си — и двете едни важни, наконтени. Да не повярва човек — засякоха се с колите в една арка между блоковете и всяка от тях се забута да мине първа. Замалко не си ожулиха вратите — спряха навреме, и едва не се нахвърлиха с юмруци една срещу друга. Добре че веднага се познаха. И вместо да се бият, започнаха да се прегръщат и да се целуват. А след това дойдоха в ресторанта. Да полеят срещата.

— Е, как ти се струва тук? — с усмивка попита Ина.

Беше облечена стилно. Със сако на „Армани“, модерно впито поло, кожени панталони — изглеждаше супер. Не на всяка жена отиват такива панталони, но на нея й стояха страхотно, сякаш бяха шити по поръчка. Обиците й също бяха хубави — златни, с капковидни брилянти. А в училище, доколкото Мила си спомняше, ходеше все с дънки и се радваше дори на тъничкото си сребърно пръстенче.

— Не разбирам, трябва ли да ми харесва? — попита я небрежно.

— Ами не знам — смути се леко Ина. После заяви важно:

— Моят ресторант е моята гордост.

А, ето какво било!

— Никога не бих предположила…

— Защо? — Ина обидено нацупи устни. — Да не мислиш, че съм станала някоя евтина проститутка?

— Ами не, какво говориш — побърза да поправи недоразумението Мила. — Не ме разбра правилно. Просто си помислих, че уж си собственичка на ресторанта, а се държиш като клиент.

Обикновено собствениците на ресторанти от този тип се занимават изцяло с управлението им, на техните плещи е цялата отговорност по организацията на работата. А тя се държеше така, сякаш е чужда.

— А, ти за това ли говориш — успокои се Ина. — Че аз имам не един, а три такива ресторанта. Всеки си има управител.

Изведнъж задоволство смени обидата й. Направо щеше да се пръсне от надуване. И защо не? Имаше пълното право да се гордее със себе си. Дори ресторантчето да е малко, след като е част от верига, значи наистина е преуспяла.

— И как се разрасна така?

Мила не завиждаше на приятелката си, напротив — радваше се за нея.

— Ами много лесно. Важното е да имаш начален капитал.

Е, това Мила го знаеше и без нея. Но началният капитал не се намираше току-така.

— Помниш ли как си мечтаехме да станем богати? — отнесе се в спомените си Ина.

— Мечтаехме и станахме.

— Така е. А ти с какво се занимаваш? Май искаше да станеш фотомодел по едно време…

— И бях. След това се омъжих.

— Мъжът ти сигурно е някой милионер.

— Нещо такова.

— Не се и съмнявах. Знаеш си ти цената. А аз бях омъжена за един изрод. Беше ми сутеньор.

— Какво говориш?

— Същото. След училище ти стана фотомодел, а аз проститутка. Да, добре чу, проститутка. Но да не си помислиш, че съм била от евтините. Вземах по двеста долара на вечер. Почти всички пари обаче ми ги прибираше Костя. Мръсник е той. Въпреки всичко го обичах. Но виж, брат ми не го долюбваше.

— Игнат ли?

— Значи се сещаш за него.

— Че той не е ли още в затвора?

— От година и половина вече е навън. Стана голяма работа. Излезе на свобода и веднага запретна ръкави. Събра банда яки момчета, стана бос на групировка. И се започна яка чистка — ту един гръмнат, ту друг. В крайна сметка Игнат сега е най-големият мафиотски авторитет в района. Точно той ми помогна за ресторантите. Като разбра, че си изкарвам прехраната на плочките, така се вбеси, че замалко да ме удуши. Но мен ме остави, аз оцелях, но виж, на Костя не му провървя. Игнат го потроши от бой и го направи инвалид. Конфискува му всички пари, които имаше в наличност.

Бяха някъде около петдесет хиляди долара — все пак не само аз се бях бъхтила за него. С една дума, полагаха ми се като на бивша съпруга. Точно с тях започнах бизнеса. Е, и брат ми вкарва някой лев в него.

„Сигурно пере мръсни пари чрез ресторантите на сестра си“ — помисли си Мила, но не го каза на глас. В крайна сметка, не беше нейна работа.