Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

Бяха влезли в следите на двама диспечери. После се добраха и до самия посредник. Но Леша бе успял да натисне копчето и да й даде сигнал за опасност. С това прекъсна всички нишки, водещи към нея. Мощното взривно устройство, монтирано в радиопредавателя, го прати на онзи свят, а в гроба заедно с него отиде и всичко, което знаеше.

Тогава на хоризонта се появиха ченгетата. Те откриха апартамента, от където в случай на необходимост Зоя се свързваше с посредника, но там ги чакаше изненада. Други полицейски групи сновяха из цялата столица, залавяйки килърите от първата бригада.

През това време хората на Витка, втория бригадир, откриха апартамента на Анка. Налучкаха паролата на компютъра й и извадиха списъка с килърите. Намериха и адреса на Марта. Добраха се също до телефоните на другите й хора.

За всеки случай Витка реши да позвъни на всички, но успя да предупреди само малка част от тях за опасността. Повечето вече бяха арестувани от ченгетата.

Зоя можеше да бъде спокойна. Ченгетата най-много да научат името и фамилията й. Тя обаче отдавна имаше друг паспорт. Съвсем истински, регистриран във всички необходими картотеки и ведомства. Името пак беше Зоя, но фамилията бе съвсем друга. Такива ми ти работи…

Неслучайно беше организирала такава система за взаимодействие. Образно казано, палецът на дясната й ръка беше получил инфекция, беше започнал да гангренясва. Но какво толкова? Отсякоха дясната ръка — и това е. А Зоя продължава да живее. И може да живее още дълго…

Тази сутрин обаче стана нещо непредвидено. Хората на Витка трябваше да заловят Марта, след като влязоха в следите й. Такъв беше първоначалният план. След като „ръката“ така или иначе беше ампутирана, Марта вече не й беше нужна. Затова Зоя даде заповед просто да я ликвидират. Знаеше със сигурност, че „гангрената“ е тръгнала точно от нея, че заради нея бе загубила бригадата на Анка.

Марта вече бе мъртва. Килърите веднага уведомиха Витка за това. После обаче някой очисти самите тях. Убийството им може би беше работа на онзи същия — Никита Брат…

Витка успя да понаучи нещичко за него. Оказа се, че е килър от висока класа. В актива му имаше десет убийства. А днес най-вероятно е добавил още две.

В момента го търсеха. Витка лично се бе заела с това. Веднага щом го ликвидират, Зоя щеше да научи това чрез посредника. Нямаше да се среща лично с Витка. Беше опасно.

Засега системата за автономно съществуване на бригадите се доказа като ефективна. Щеше да продължи да се придържа към нея. Така че връзката с бригадира можеше да стане само чрез посредника.

А посредника вече го държаха на мушка. Апартаментът му беше под наблюдение. Ако не успееше да се добере до радиопредавателя, щеше да бъде ликвидиран от снайперист. В краен случай под апартамента му щеше да избухне мощна бомба. Вярно, щеше да бъде срутен половината блок, щяха да загинат десетки невинни хора, но Зоя не се интересуваше от такива дреболии…

Никита спря пред вратата на апартамента на Марта. Беше отворена. Стори му се подозрително. Бутна я рязко и нахълта в апартамента полуприклекнал, стиснал здраво пистолета с две ръце. Само нещо да не е наред, и веднага щеше да стреля.

Но нямаше нищо опасно. Тогава видя Марта. Седеше на пода в хола. Беше като восъчна статуя, очите й — безжизнени и празни.

Някой лежеше на дивана. Анка… Възглавницата под нея беше прогизнала с кръв, а в главата й зееха две дупки от куршуми. Ама че работа…

Никита хвана Марта за раменете и я разтърси силно.

— Марта… Марта!… Марта!!!

Тя го погледна замаяно, сякаш се опитваше да си спомни нещо. После, с мъртъв глас, едва прошепна:

— Аа, това си ти…

— Какво е станало тук?

— Люба дойде — мрачно му каза тя.

Марта, изглежда, си бе загубила ума…

— А кой уби Анка? Пак ли Люба?

— Не…

— Ти ли?

— Не…

— Кой тогава?

— Килърите…

— Какви килъри?

— Люба ме предупреди… Каза, че всеки момент ще дойдат… двама… Аз излязох… застреляли са Анка и са си тръгнали… А след това аз ги убих…

Марта явно бълнуваше. Но кой знае защо, беше облечена с дънки и дебело яке, а на ръцете си имаше тънки кожени ръкавици. Никита пъхна ръка под якето й — намери пистолет със заглушител. По всичко личеше, че с него съвсем наскоро е стреляно…

— Не ми вярваш… Ами недей тогава… Но Люба беше тук…

— А къде са килърите?

— Убих ги… Лежат в края на алеята… Ако искаш, иди и виж. Отведи ме оттук…

Никита взе пистолета й, излезе в коридора, заключи тихичко външната врата. След това я вдигна на ръце и я пренесе в спалнята. Съблече я и я зави с одеяло.