Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

Край, вече можеше да се върне към нормалния живот. Затова днес бе крачил бодро към дома си, уж тези шест месеца изобщо не са били, уж току-що се връщаше от казармата. Настроението му беше превъзходно. Но не щеш ли, дяволът обърка всичките му планове — появиха се онези мутри, сбиха се, стреля се. Натъркаляха се трупове. После — ченгетата, разпити, протоколи.

Но най-после си беше вкъщи. Седеше на празничната трапеза, ала не беше весел, мъчеше го лошо предчувствие.

— Благодаря ти, синко, че се грижиш за нас с майка ти. Благодаря ти, че ни измъкна от дупката — каза баща му и отново вдигна чашата с минерална вода.

— Да пием за твое здраве, сине!

Студената минерална вода бе къде-къде по-приятна на вкус от водката, но на Никита му се прииска да пийне нещо по-силно — да успокои напрежението поне малко.

— Нещо май нямаш настроение, синко — забеляза майка му. — Какво има?

Никита мълчеше.

— Да не се е случило пак нещо лошо? — попита баща му.

— Е, защо мълчиш?

— Не знам, може и да се е случило. Не знам… Но общо взето… Общо взето, ако случайно изчезна, заключвайте вратата и си стойте вкъщи. Като миналия път.

— Почна се старата песен — навъси се баща му. — Пак ли си се забъркал в някаква каша…

— Ами… не аз се забърках. Забъркаха ме… Може би ще се наложи да се защитаваме. Ние тримата…

— Но нали ходим на работа…

— Работа означава да ти плащат много пари. А вие, извинявайте, имате просто работни места, вие сте само трудово заети и нищо повече. С една дума, имам достатъчно пари. Ще ви дам половината, а другата ще оставя за себе си. Стойте си вкъщи и не си показвайте носа навън.

— Както кажеш, синко… — Майка му не беше очарована от новината, но не падаше духом.

И баща му не изпадна в паника. Май вече бяха свикнали с нестандартните ситуации.

Неведнъж се бяха опитвали да ги отвлекат, за да влязат в следите на Никита. Първо го бе направил Чугунов и бе загубил четирима от своите.

След това ги нападна Бермуда. Три мутри намериха смъртта си пред вратата на този апартамент. На следващия ден сценарият се повтори. Отново бяха хората на Бермуда и отново имаше стрелба. Никита бе убил петима накуп.

Имаше много жертви, но за сметка на това родителите му бяха живи и здрави. Ако спазваха указанията му, всичко щеше да е наред. Вратата на апартамента беше устойчива, бронирана. Оченцето на видеокамерата показваше цялата площадка на етажа, всичко се виждаше на екрана на монитора. И бутонът за сигнализиране на полицията им беше подръка. А пък за работата… Това бяха бели кахъри. Винаги можеха да си намерят друга.

Но може пък и да преувеличаваше опасността. Възможно бе никой да не го притеснява. Но от главата му не можеше да излезе трупът на белязания и лицето на оня другия, който го обвини за смъртта на другарите си.

Възможно бе също бабаитът да осъзнае абсурдността на претенциите си. Но можеше и да не го направи. В такъв случай щеше да започне разчистване на сметки и Никита ей така, за нищо и никакво щеше да получи куршум в челото. Ще го убият, без да им мигне окото. Още повече че нападателите му са от мутрите, които спазват правилата и законите на престъпния свят. Явно бяха някакви главорези…

— Вие си стойте спокойно — каза Никита на родителите си. — Аз май трябва да вървя вече…

Прибра се в стаята си и се затвори. Отиде до прозореца и огледа двора. Като че ли нямаше непознати коли. Подозрителни типове — също.

Никита се успокои, но не остана със скръстени ръце. Започна да си приготвя багажа. Сякаш заминаваше на заточение.

В един огромен сак сложи вещи от първа необходимост. Подреди там и всичко за примитивната си дегизировка. Сложи и бронежилетка с трети клас защита, наследство от проклетото минало, стига е събирала прах в шкафа.

Откри още едно наследство от това минало и старателно го нареди на масата — трите пистолета ТТ. Бяха съвсем новички — още със заводската смазка, увити в промазана хартия. Но и трите бяха минали през нелегална работилница — на дулата им беше направена резба за заглушители. А ето ги и тях самите, вървяха в комплект с пищовите, както и патроните — по два магазина за всеки. Освен това имаше и две гранати — едната отбранителна, Ф-1 — лимонка, другата нападателна — РГД-5, на жаргон пиратка. С такъв арсенал не можеха да го изплашат никакви мутри.

Пистолетът ТТ е чудесно оръжие, но е съвсем непригоден за далечна стрелба и не е особено подходящ за водене на престрелка. Скорострелността му не е кой знае каква, а и патроните в пълнителя са само осем. Къде-къде по-добре щеше да е, ако имаше глок или берета. И точността им е по-голяма, и магазинът побира от петнадесет до двадесет патрона.