Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

Другият погледна Никита с пренебрежение и се опита да го удари с крак. Но не улучи. Той отби удара и му нанесе първокласен ъперкът. Мутрагенът загуби равновесие и се строполи на асфалта като чувал.

Но това беше само началото.

От колата слязоха още двама. Единият имаше отвратителна мутра, дълбоко хлътнали очи и кървавочервен белег на дясната буза. Върху разкривените му устни бе изписана ехидна усмивчица.

А другият… Никита се препоти двадесет пъти, като видя огромния тип, който идваше бавно и заплашително. Човек скала, с празен поглед в тесните, рибешки очи. В тях се четеше пълно равнодушие към всичко. Но в същото време те го осъждаха. Не изразяваха нито злоба, нито ярост, нито вълнение, просто го осъждаха — хладнокръвно и непоколебимо.

Човекът скала се приближи.

— Смачкай го — нареди му белязаният.

В същия момент тежкият юмрук на онзи полетя към Никита. Той успя да избегне удара, мръдна леко водено и с все сила му вкара едно кроше. Юмрукът му се вряза в челюстта на нападателя, но онзи сякаш не усети. Май дори не забеляза, че са го ударили. С огромните си ръчища човекът скала го сграбчи за колана на панталоните и за яката на шинела, с едно движение го вдигна рязко във въздуха и го метна на земята. Стори му се, че се е забил половин метър в нея. Отгоре му се стовари тежък юмрук.

Никита видя навреме и прецени опасността, но успя само да мръдне глава леко вдясно. Юмрукът беше насочен към темето му, но уцели рамото му и му смаза ключицата. Адска болка нахлу във всяка клетка на тялото му. Ръката му моментално се схвана. От силната болка едва не загуби съзнание.

А човекът скала замахна още веднъж…

Всичко стана за части от секундата. Изведнъж до беемвето спря една лада шестица. С крайчеца на окото Никита забеляза от прозореца й да се подава нечия нежна ръка. Държеше пистолет със заглушител. Последва изстрел. Още един…

Човекът с белега трепна с цялото си тяло. Единият куршум го улучи под носа, заби се в плътно стиснатите му устни. Устата му се превърна в кървава каша от разкъсана плът и зъби. Вторият куршум го простреля точно между веждите.

Никита не чу първите изстрели — заглушителят уби и звука от третия. Куршумът се заби в гърба на човека скала, раздробявайки дясната му лопатка. Онзи така и не успя да свали вдигнатия си юмрук.

Никита реши, че четвъртият куршум е предназначен за него. Отмести се рязко вдясно и се скри зад поваления си нападател. И не сбърка, куршум продупчи тялото на гиганта пред него. Вече държеше трупа и не му позволяваше да се килне встрани. Доскорошният враг му стана сигурен щит.

Изведнъж въздухът затрепери от вой на полицейски сирени. Това подплаши бялата лада шестица и стрелеца в нея. Колата даде газ и с бясна скорост се понесе по шосето. Плътно по петите й се лепна полицейска лада седмица.

„Понякога ченгетата схващат много бързо — помисли си Никита. — А бандитите са толкова безмозъчни“ — добави мислено.

Почти с насмешка погледна първата двойка мутри, които бе напердашил. Само преди малко те наблюдаваха със злорадство двубоя му с човека скала, а сега май подмокриха гащите. Единият се бе втренчил с недоумение в тялото на белязания, сякаш не можеше да повярва, че дупката в главата му е съвсем истинска. Другият беше зяпнал стъписано Никита и беззвучно мърдаше устни.

— Е, какво си ме зяпнал? — попита го Никита.

Вече беше отметнал от себе си трупа на човека скала, който само му тежеше излишно.

— Какво направи, бе… — изрече мутрата с усилие.

— Какво, нещо не е наред ли?

— Защо ги… — Онзи огледа труповете с вцепенен поглед.

— Аз?! Да съм ги… Ти какво, братле, да не си се чалнал нещо.

— Кой стреля?

— Ами и аз това искам да разбера.

— Не се прави… Всичко знаеш ти…

Мутрата започна да се съвзема, размърда се леко, но погледът му остана вцепенен.

— Братле, ти май нещо не схващаш, а? — Никита завъртя пръст до слепоочието си. — Аз си се прибирах от казармата, ясно ли ти е… И изведнъж вие ми наскочихте. Спречкахме се. И чак след това се появи килърът. Той очисти шефовете ти.

— Познаваш ли го?

— Кого?

— Килъра.

— Откъде да го познавам.

— Всичко знаеш ти!

Никита започна да се дразни от магарешкия инат на този изрод, с удоволствие би му запушил устата. Достатъчно беше да повтори репертоара — един юмрук по канчето и проблемът е решен.

— Копеле, дай да се омитаме оттука, верно — раздвижи се и другарят му.

Хвана приятелчето си за ръчичка и го помъкна към колата. Онзи мълчаливо го последва. Двамата седнаха в колата и офейкаха. Телата на белязания и на човека скала останаха да лежат на асфалта.