Владимир Количев - Брат, отмъсти за любовта

Някъде отдалеч отново се чу вой на полицейска сирена. После пропищя още една. Около мястото на престъплението вече се беше събрала тълпа зяпачи. Всички бяха стресирани — все пак ставаше дума за професионално убийство, и то на мутри. Но никой не бързаше да си тръгва. Хората изплашено и с любопитство оглеждаха Никита и се вторачваха в труповете в краката му.

Той би могъл да си тръгне. Но задължително щеше да се намери някой, който да свидетелства срещу него. Ченгетата щяха да го хванат, да си направят неправилни изводи и да го призоват в съда като обвиняем. Ами ако му потърсят сметка и за старите грехове…

Остана на местопрестъплението и дочака полицейския патрул. Пристигна един млад лейтенант и двама сержанти с автомати.

Лейтенантът хвърли бегъл поглед на труповете и огледа тълпата зяпачи.

— Граждани, някой може ли да обясни какво се е случило тук? — попита гръмогласно.

От тълпата излезе някакво бабе със строг поглед на пламенна революционерка, изпълнена с комунистическа жажда за изобличаване на престъпниците и враговете на народа.

— Ето го! — посочи със закривен пръст към Никита.

Лейтенантът се напрегна. Сякаш чу: „Дръжте престъпника!“.

— Ето го, този видя всичко… — вече по-меко добави бабата.

— Войник ли си? — попита лейтенантът. — В уволнение?

— Аха, в уволнение — глупашки запримигва на парцали Никита. — Ето го блока ми…

— Какво се е случило тук в крайна сметка?

— Ами прибирам се аз към вкъщи значи. Майка ми ме чака, баща ми също…

— Това е ясно. Разказвай по същество.

— С една дума, някакви мутри започнаха да се заяждат. За нас, казват, светофарът винаги свети зелено. Бяха много агресивни…

— Така е, така си беше — побърза да се намеси мъж от тълпата. — Войничето няма нищо общо. Мутрите започнаха да го бият. И изведнъж цъфна една лада шестица, точно от нея дойдоха изстрелите. А после се появи полицейска кола и се юрна след бандитите…

Само след минути лейтенантът вече знаеше всички подробности за случилото се. Никита беше класифициран като потърпевш, но въпреки всичко не го пуснаха веднага. Изчакаха, докато се появи оперативно-следствената група.

Позволиха му да си тръгне едва след като показанията му бяха записани за протокола. Добре че никой не се сети да обърне внимание на датата на уволнението му във военната книжка. Никой не погледна и печата за зачисляването му на военна служба в местния военен отдел. Всички повярваха, че наистина си идва от казармата току-що.

Веднага щом го пуснаха, се прибра вкъщи. Но преди това слезе в мазето на блока — трябваше да вземе някои неща от там…

— Е, Никита, добре си ни дошъл! — съвсем сериозно го приветства баща му и вдигна за негово здраве винена чаша с минерална вода.

— Добре си ни дошъл, синко! — Майка му също беше в приповдигнато настроение.

Тя сложи в чинията му парче пушена сьомга.

— Благодаря — някак вяло й благодари Никита.

Настроението му хич го нямаше.

Живееха в просторен четиристаен апартамент в реномиран район на столицата, беше ремонтиран по последна мода и бе обзаведен с кожен диван, телевизор „Панасоник“ метър на метър, с една дума, не можеха да се оплачат от живота. Родителите му бяха бодри, спретнати, сериозни, добре облечени. Точно за тази идилия мечтаеше Никита. Мечтаеше за нея още преди половин година, когато всъщност се бе върнал от казармата.

Но тогава попадна в някакъв паралелен свят. Завари родителите си алкохолизирани и пропаднали. Някакъв негодник си беше присвоил апартамента им. В началото беше принуден да се свива заедно с тях в някаква мизерна дупка. След това влезе в мафиотска групировка — за да си върне отнетия апартамент и да изправи на крака родителите си.

Но затъна в разгулния живот, почерпките, момичетата, грубия рекет на бизнесмени, битките между бандите, разчистването на сметки. Имаше и ченгета, и натиск при разпитите, и килии в следствения арест. А после се започна голямата война, борбата за оцеляване. Именно свои хора искаха да го убият. Трябваше да отстоява правото си на живот, в резултат на което остави планина от трупове. Групировката, към която се числеше, престана да съществува. Териториите й бяха заети от друга криминална банда. С ченгетата си беше разчистил сметките. Уж вече бяха квит.

А апартамента все пак си го върна. Скъп ремонт и луксозно модерно обзавеждане — това беше компенсацията, която онзи негодник му остави. И родителите си излекува, върна ги към нормалния живот.