Робърт Лъдлъм - Целта на Борн

— И искаш да зарежем всичко заради това? — попита недоверчиво Маркс. — За кого ни вземаш, за Индиана Джоунс ли?

Лис, който в момента дъвчеше, се подсмихна.

— Не е чак толкова стар, мой умнико. Всъщност не съществува повече от едно-две десетилетия.

— Пръстен? — Уилърд поклати глава. — И за какво ти е?

— Да си го гледам само аз. — Лис намигна и се потупа по носа. — Както и да е, пръстенът е бил в Ноа, когато е бил убит от Борн. Ясно е, че Борн го е убил, за да вземе пръстена.

Маркс поклати глава. Беше добре известно, че не е от онези, които ненавиждат Борн.

— И защо му е било да го прави? Трябва да е имал основателна причина.

— Имайте предвид, че Борн е убил отново, без да бъде провокиран. — Лис втренчено го изгледа. — Намери Борн и ще намериш пръстена. — Внимателно разряза жълтъка си и топна парче препечен хляб в него. — Имам информация, че Борн е бил видян сред пристигащите на летище „Хийтроу“, така че най-вероятно е отишъл в апартамента на Ноа в Белгрейвия. Започнете оттам. Изпратил съм ви всички подробности в мобилните телефони и съм ви запазил билети за нощния полет до „Хийтроу“ довечера, така че ще бъдете свежи и готови да действате веднага щом утре сутринта се приземите на летището.

Уилърд отмести настрана снимките и направи физиономия, която изпрати предупредителни сигнали в главата на Маркс.

— Когато се съгласи да финансираш „Тредстоун“, ти прие аз да отговарям за операциите — рече с тих, заплашителен глас той.

— Така ли? — Лис вдигна очи, сякаш се опитваше да си спомни. После поклати глава. — Не, не, не съм.

— Това… някаква шега ли е?

— Не, не мисля. — Лис пъхна парчето хляб в устата си и с удоволствие задъвка.

— Имам много конкретна програма — каза Уилърд, като наблягаше на всяка дума. — Както и конкретна причина да възстановя „Тредстоун“.

— Добре ми е известна манията ти по онзи руснак Леонид Аркадин, но истината е, Фредерик, че не ти възстанови „Тредстоун“, а аз. „Тредстоун“ е моя. Аз я финансирам. Ти работиш за мен. Да мислиш по друг начин означава много сериозно да не си наясно какви са задълженията ти.

Маркс заподозря, че на Уилърд му беше просветнало в главата, че с преминаването му от ЦРУ при Оливър Лис просто бе заменил един омразен шеф с друг. Както сам беше казал, когато привлече Маркс, няма връщане от сделка с дявола. И двамата бяха в това до злощастния му край, независимо в кой кръг на ада би могло да ги отведе.

Лис също наблюдаваше Уилърд. Усмихна се дружелюбно и посочи със зацапаната си с яйце вилица.

— По-добре си изяжте закуската, защото ще изстине.

След като хапна набързо и през това време прочете още от бележника на Перлис за кръвната вражда между Аркадин и Озеров, Борн се върна в Белгрейвия, този път на улицата, където живееше Трейси Атъртън. През мъглата, която се виеше над канавките и около комините на веригата от къщи в еднакъв стил, се виждаше, че е пълна със зеленина и прохлада. Къщата й беше спретната и кокетна, също като тези в съседство. До входната врата водеха стръмни стъпала. Забеляза, че на вратата имаше месингова табела с имената на обитателите на шестте апартамента.

Натисна звънеца за Т. Атъртън, като че ли все още беше жива и той идва да прекара следобеда с нея в приятна обстановка — да пийнат, да хапнат, да правят любов и да разговарят за живописта и нейната дълга и сложна история. Изненада се, когато се чу бръмчене и предната врата се отключи. Влезе вътре и се озова в тесен вестибюл, полутъмен, влажен и студен, каквито могат да бъдат само вътрешните помещения в Лондон през зимата или през пролетта.

Апартаментът на Трейси беше на третия етаж и до него водеше много стръмно стълбище с тесни стъпала, които от време на време скърцаха под тежестта му. Намери го чак в задната част на къщата и си спомни думите й. „Отзад навън има конюшни с цъфнала круша, в която две лястовици свиват гнездо през пролетта.“ Представи си, че лястовиците гнездят там и в момента. Стана му едновременно приятно и тъжно.

Когато предпазливо приближи, вратата едва-едва се открехна. Фигурата, която се показа, беше осветена отзад и за момент той остана като закован от изненада, а сърцето му се разтуптя, защото бе почти сигурен, че вижда Трейси. Висока, стройна, с руса коса.

— Да? Мога ли да ви помогна?

Очите й развалиха магията, бяха кафяви, а не сини, нито големи като на Трейси. Усети, че може отново да диша.

— Името ми е Адам Стоун. Бях приятел на Трейси.