Майкъл Конъли - Плашило

Предадох се. Не можех да я утеша. Тя пресуши рома, изплю леда в чашата и я наля пак.

— Пийни и ти малко, преди да съм изпила всичко.

Протегнах й чашата си и Рейчъл я напълни догоре. Чукнахме се. Отпих голяма глътка. Ромът потече в гърлото ми меко като мед.

— Внимавай, с това нещо не е трудно да се натряскаш — предупредих я.

— Искам да се натряскам.

— Хубаво, но ако искаш да отидем навреме на срещата, утре трябва да тръгнем към девет и половина.

Тя пиянски тресна чашата си на масата.

— И какво? Точно какво ще правим утре, Джак? Знаеш, че вече нямам служебна карта. Даже нямам оръжие, а ти искаш просто ей така да се изтресем там?

— Искам да поогледам. Искам да видя дали той е там. После може да повикаме Бюрото, полицията или който друг кажеш. Обаче аз открих тази връзка и искам пръв да съм на мястото.

— И да напишеш за това във вестника.

— Възможно е, ако ми позволят. Но ще разкажа цялата тази история по един или друг начин. Затова искам да съм там първи.

— Само гледай да промениш името ми в книгата си, за да защитиш виновните.

— Естествено. Как искаш да те нарека?

Тя наклони глава настрани и замислено сви устни. После отново вдигна чашата си и отпи мъничко.

— Как ти звучи агент Мисти Монро?

— Като порнозвезда.

— Чудесно.

Остави чашата и лицето й стана сериозно.

— Е… стига игри и забавления. Отиваме там и какво, просто ги питаме кой от тях е серийният убиец, така ли?

— Не, отиваме там и се държим като евентуални клиенти. Развеждат ни из сградата и се запознаваме с колкото може повече хора. Разпитваме за сигурността и кой ще има достъп до деликатните правни документи, които кантората ни ще архивира и съхранява при тях. Такива неща.

— И?

— И ще се надяваме, че някой ще се издаде или може би аз ще видя онзи тип с бакенбардите от Или.

— Ще успееш ли изобщо да го познаеш без дегизировка?

— Навярно не, но той не го знае. Може да ме види и да се опита да избяга. И тогава — хоп! — той е нашият човек.

— Планът ти не ми изглежда много сериозен, Джак, Като че ли го измисляш в движение.

— Може и да е така — и може би затова имам нужда от теб тук.

— Не разбирам какво искаш да кажеш.

Изправих се, заобиколих масичката, застанах на едно коляно пред нея и поставих длан върху ръката й.

— Виж, не ми трябват служебната ти карта и пистолетът ти, Рейчъл. Имам нужда от теб, защото ако някой във фирмата направи грешен ход, дори съвсем недоловим, ти ще го забележиш и ще го пипнем.

Рейчъл отблъсна ръката ми.

— Преувеличаваш. Ако смяташ, че чета мисли и мога…

— Не, Рейчъл, но ти имаш инстинкт. И го използваш така, както Меджик Джонсън играеше баскетбол. С познаването и усета за цялото игрище. Само след един петминутен телефонен разговор с мен ти отмъкна самолет на ФБР и отлетя за Невада, защото разбра. Ти разбра , Рейчъл. И това ми спаси живота. Това е инстинкт. Затова утре имам нужда от теб.

Тя дълго ме гледа, после кимна толкова леко, че едва забелязах движението на главата й.

— Добре, Джак. Ще съм до теб.

На сутринта ромът не ни се отрази особено благотворно. И двамата се движехме доста мудно, но все пак успяхме да тръгнем навреме от хотела, за да стигнем за срещата, но първо се отбихме в „Хайтауър Граундс“, за да влеем кофеин във вените си.

Порталът на Уестърн Дейта беше отворен и спрях почти до входа на сградата. Преди да угася двигателя, си допих кафето и зададох на Рейчъл един въпрос.

— Когато са идвали тук миналата седмица, агентите от офиса във Финикс съобщили ли са им за какво се отнася?

— Не, говорили са колкото може по-малко за следствието.

— Стандартна процедура. Ами съдебната заповед? В нея не е ли било изложено всичко?

Тя поклати глава.

— Заповедта беше издадена от разширен съдебен състав, който разследва измами в интернет. Използването на уебсайта „Труп в багажника“ попада в тази категория и това ни осигури прикритие.

— Добре.

— Ние си свършихме работата, Джак. Вие не свършихте своята.

— Какво искаш да кажеш?

Направи ми впечатление, че говори в първо лице множествено число. Тя явно не го забеляза.

— Питаш дали неизвестният извършител, който може да е тук, но може и да не е, е наясно, че Уестърн Дейта навярно ще привлекат известно внимание. Да, но не по вина на Бюрото. В репортажа за смъртта на Анджела Кук, Джак, твоят вестник спомена, че следователите проверяват евентуална връзка с посетен от нея уебсайт. Сайтът не е назован, обаче това оставя на тъмно само вашите конкуренти и читатели. Неизвестният извършител сигурно знае за сайта, знае и че щом ние го разследваме, може би е въпрос на време да съберем две и две и пак да се появим тук.