Робърт Лъдлъм: Господството на Борн

Борн се завъртя с усилие, повличайки мъртвото тяло на водолаза със себе си. Успя да разкопчае кислородната бутилка на другия водолаз и трупът веднага потъна надолу сред облаците от собствената си кръв. Акулата моментално смени курса и потегли след него, отвори паст и отхапа огромно парче месо от мъртвия. Беше си спечелил отсрочка, но всеки момент към пиршеството щяха да се присъединят още хищници. Трябваше да излезе от водата преди пристигането им.

Борн разкопча колана с тежестите на водолаза до себе си и като придърпа акваланга му, намести маската върху лицето си, пое дълбоко последна глътка кислород и остави бутилката да се понесе надолу — все едно, в нея вече не беше останал въздух. Двете тела, неговото и на мъртвеца, потеглиха нагоре, закопчани в зловеща прегръдка. Борн направи нов опит да разплете въжето, но краката на водолаза, обвити около тялото му, продължаваха да му пречат и нищо не беше в състояние да го освободи.

Изскочи над водата и незабавно видя единия от джетовете върху вълните право срещу себе си. Помаха с ръка. Надяваше се, че с маската няма да го познаят и ще го помислят за един от водолазите. Джетът намали и се приближи. В този момент, успял вече да се освободи от въжето, Борн го изчака да завие и се хвана за седалката отзад. Потупа водача по коляното и потеглиха. Тялото му изскочи наполовина над водата, а скоростта разхлаби мъртвата хватка на трупа. Борн заблъска с ръце краката на водолаза, чу как някаква кост изпращя и изведнъж усети, че вече нищо не го държи.

Метна се на джета и счупи врата на водача. Преди да го избута от седалката, разкопча харпуна от колана му. Мъжът на втория джет беше забелязал станалото и тъкмо завиваше, когато Борн се насочи право към него. И тук преследвачът му взе погрешно решение. Извади пистолет и стреля два пъти, но джетът подскачаше твърде много и не можа да се прицели добре, а в това време Борн се беше приближил достатъчно близо. Той замахна с харпуна, събори противника си от седалката, прехвърли се на другия джет и хвана кормилото.

Останал сам насред синята шир, Борн натисна газта.

— Приличаме на пълни глупаци.

Президентът на Съединените американски щати огледа мъжете, строени пред него в Овалния кабинет. Навън светеше ярко следобедно слънце, но тук атмосферата беше толкова тежка, сякаш всеки момент ще се разрази буря.

— И как се стигна до тази жалка ситуация?

— Китайците отдавна са ни изпреварили — отвърна Кристофър Хендрикс, току-що назначен за министър на отбраната.

— Строят си собствени ядрени реактори, за да намалят производството на енергия от въглища и петрол, а сега се оказва, че освен това в момента притежават деветдесет и шест процента от световното производство на редки земни елементи.

— Редки земни елементи! — избухна президентът. — Какво, по дяволите, е това?

Шефът на Пентагона генерал Маршал пристъпи от крак на крак, видимо обезпокоен.

— Това са минерали, които…

— При цялото ми уважение, генерале — намеси се Хендрикс, — не са минерали, а химически елементи.

Майк Холмс, съветник по въпросите на националната сигурност, се обърна към Хендрикс:

— Има ли разлика, пък и на кого му пука?

— Всеки от оксидите им притежава уникални свойства — поясни Хендрикс. — Редките земни елементи са в основата на редица нови технологии, използвани при производството на електрически коли, мобилни телефони, вятърни електроцентрали, лазери, свръхпроводници, високотехнологични магнити, а също така — и вероятно това е от интерес за мнозина от тук присъстващите и по-специално за генерала — на оръжията във всички области с важно значение за отбраната и сигурността ни. Например безпилотните самолети „Хищник“ или системите с лазерно насочване от ново поколение, както и спътниковите мрежи за комуникация — всички те зависят от вноса на редки земни елементи от Китай.

— И защо досега никой не го е споменал? — ядосано попита Холмс.

Президентът хвана някакви листове от бюрото си и ги вдигна с пръсти пред себе си.

— Представям ви веществено доказателство „А“. Шест доклада, изпратени през последните двадесет и три месеца от Крис до подчинените ви, генерале, в които е изложена информацията, с която ни запознава в момента.

Президентът обърна една от страниците към себе си и зачете от нея:

— „Някой в Пентагона знае ли, че за производството на една-единствена вятърна електроцентрала са необходими два тона оксиди от редки земни елементи, както и че всичките ни електроцентрали са внос от Китай?“