Саймън Бекет - Убийства в Манхам

Скарсдейл вдигна ръка като истински търпелив миротворец.

— Напълно осъзнавам, че в момента се натрапваме, но според него става въпрос за нещо много важно. Ще те помоля да го изслушаш.

Обърна се към мен. Искаше да ми покаже, че е направил всичко, което е по силите му. Когато заговорих, усещах, че Скот и майка му ме наблюдават внимателно.

— Знаеш, че Бен Андерс е бил арестуван — започнах аз.

Бренер не отговори веднага. Облегна се на масата и скръсти ръце на гърдите си.

— И?

— Знаеш ли нещо повече?

— Откъде накъде да знам?

— Полицията е получила сигнал. Ти ли се обади?

Вече не се опитваше да прикрие войнственото си отношение.

— Теб това какво те засяга?

— Искам да знам дали наистина си го видял или не.

— Обвиняваш ли ме в нещо? — присви очи.

— Виж какво, просто не искам полицията да си губи времето.

— Защо мислиш, че си губи времето? Крайно време е хората да разберат какво гадно копеле е този Андерс.

Скот смутено се размърда на стола си.

— Не знам, Карл, може би той…

Бренер се обърна към него:

— Кой, по дяволите, те пита теб? Млъквай!

— Не става въпрос само за Бен Андерс — намесих се аз.

В това време по-малкият брат се дръпна уплашено и прикри главата си.

— За Бога, не можете ли да го разберете!

Бренер се отдръпна от масата, ръцете му бяха свити на юмруци.

— Абе, ти за кого се мислиш? Снощи се правеше на много велик и не можеше да спреш и да говориш с нас, а сега ми идваш тук да ми нареждаш какво да правя.

— Искам само да кажеш истината.

— Сега лъжец ли ме наричаш?

— Играеш си с живота на един човек!

— Така ли? — усмихна се той свирепо. — И да го обесят, хич не ми пука.

— Не говоря за него! — изкрещях. — А за момичето. Какво ще се случи с нея?

Думите ми го накараха да спре да се хили. Изглежда, това изобщо не му беше минало през ума. Сви рамене, беше преминал към защита.

— Сигурно вече е мъртва.

Спуснах се към Бренер, но ръката на Скарсдейл ме възпря. Направих усилие и отправих последна молба:

— Държи ги живи три дни, преди да ги убие — мъчех се да говоря спокойно. — Държи ги живи и прави с тях само Господ знае какво. Днес е вторият ден, а полицията се мъчи да накара Бен Андерс да си признае. Защото някой е казал, че го е видял пред къщата й.

Трябваше да спра.

— Моля те — продължих след малко. — Моля те, ако си ти, кажи им.

Всички стояха като вцепенени, вперили поглед в мен. Само тези, които участваха в разследванията, знаеха, че жертвите са били държани живи. Макензи щеше да побеснее, ако разбереше, че съм им казал. Изобщо не ме интересуваше. Сега цялото ми внимание беше насочено към Бренер.

— Нямам представа за какво говориш — измърмори той, но по израза на лицето му ставаше ясно, че увереността го е напуснала.

Избягваше погледите ни.

— Карл? — обади се майка му колебливо.

— Казах, че нищо не знам, не разбрахте ли? — отсече той, гневът отново го беше обхванал. Обърна се към мен: — Зададе си въпроса, а сега се разкарай!

Не знам какво щеше да се случи, ако Скарсдейл не беше там. Той бързо застана между нас.

— Достатъчно! — обърна се към Бренер. — Карл, разбирам, че си ядосан, но ще те помоля да внимаваш как говориш в мое присъствие. Както и в присъствието на майка си.

Бренер не изглеждаше никак щастлив при тази забележка. Скарсдейл обаче беше абсолютно убеден в правото си да я направи. В този момент той се обърна към мен:

— Доктор Хънтър, получихте отговор. Смятам, че вече нямаме причина да останем тук.

Не мръднах от мястото си. Наблюдавах Бренер и повече от всякога бях убеден, че е обвинил Бен от злоба. Като гледах начумерената му физиономия, ми се прииска да изтръгна истината с бой.

— Ако нещо се случи с нея — гласът ми звучеше като на чужд човек, — ако умре, защото си излъгал, кълна се, ще те убия.

При тази заплаха всички в стаята онемяха. Усетих, че Скарсдейл ме хвана за лакътя и ме поведе към вратата.

— Хайде, доктор Хънтър.

Спрях, когато минах покрай Скот Бренер. Лицето му беше бяло, а очите широко отворени. Скарсдейл ме изведе от кухнята.

Отидохме до колата ми, без да разговаряме. Едва когато тръгнахме по пътя към селото, усетих, че отново мога да говоря.

— Той лъже.

— Ако знаех, че ще изгубите контрол, никога нямаше да се съглася да дойда — отговори разгорещено Скарсдейл. — Държанието ви беше позорно.

— Позорно? — изгледах го удивено. — Той оклевети невинен човек, без да го е грижа какво ще стане.

— Нямате доказателства.