Саймън Бекет - Убийства в Манхам

— Аз поне имам алиби! Ами ти?

— Внимавай, Бренер!

— Защо? Имаш или нямаш алиби?

— Предупреждавам те или…

Бренер усещал подкрепата на братовчед си и не се оттеглил, както обикновено би направил.

— Или какво? Писна ми да те гледам как се перчиш наоколо. Май миналата седмица много бързо се притече на помощ на докторчето, дето сте приятели. Той къде беше, когато Лин изчезна?

— Сега да не кажеш, че двамата с доктор Хънтър сме го направили?

— Докажи, че не сте.

— Нямам какво да ти доказвам на тебе, Бренер. — До този момент Бен трудно сдържал нервите си, сега вече съвсем загубил контрол. — Защо не вземеш заедно с останалите герои от нещастния ви отряд да вървите на майната си!

Изгледали се злобно един друг. Бренер пръв отместил поглед.

— Да вървим — обърнал се той към братовчед си и всичко щяло да приключи с това.

Но не можел да си тръгне, без да направи един последен опит да запази достойнството си. Не можал да се въздържи да не се опита да се подиграе още веднъж.

— Долен страхливец — казал, плюл и се обърнал да си ходи.

В този момент добрите намерения на Бен излетели през прозореца. Карл Бренер за малко да ги последва.

Боят, който последвал, не траял дълго. Имало достатъчно мъже в кръчмата и те скочили да ги разтърват, преди ситуацията съвсем да излезе извън контрол. Това всъщност се оказало добре за Бен. Сам по себе си Бренер не представлявал заплаха, но въпреки че е много едър, Бен надали е можел едновременно да се справи и с братовчед му. Една маса и няколко стола били счупени, докато най-накрая успеят да ги разтърват. Щяха да минат няколко седмици, преди Бренер да може да се погледне в огледалото, камо ли да се обръсне, без да трепне от болка. Бен също не се отърва невредим. Беше получил няколко синини и охлузвания и имаше разместване едно от кокалчетата на пръстите си. Твърдеше, че си е заслужавало.

Но истински сериозните поражения щяха да станат ясни след няколко дни.

Не бях там, когато боят започнал. Бях сготвил и Джени щеше да остане при мен през нощта. Проблемите на Манхам изобщо не ме занимаваха. Бях един от последните в селото, които чуха за случилото се, тъй като на следващата сутрин трябваше да изпълня неприятните задължения, които ме очакваха в моргата.

Откакто тялото на Лин беше открито, Хенри ме заместваше, когато трябваше да работя в лабораторията. Опитвах се да се върна навреме и да поема следобедните прегледи, но допълнителното натоварване видимо му се отразяваше. Изглеждаше изморен, въпреки че бе намалил приемните часове до възможния минимум. Когато ме нямаше, извършваше само най-основните процедури.

Чувствах се виновен, но вярвах, че това няма да продължи още дълго. Още половин ден в лабораторията и щях да съм направил всичко, което мога. Все още чаках да получа резултатите от някои изследвания. Поне засега останките на Лин Меткаф показваха, че е била сполетяна от същата участ като Сали Палмър. До този момент нямаше никакви изненади. Оставаше само въпросът защо лицето на първата жертва бе така жестоко премазано, докато лицето на втората беше недокоснато. Освен това тялото на Лин Меткаф не бе така силно разложено и някои от ноктите на пръстите й бяха все още на мястото си. Бяха изпоначупени и разранени, но в лабораторията откриха, че под тях има следи от конопени влакна. С други думи — въже. Нямах представа какво друго й бяха причинили. Знаех само, че е била връзвана.

Освен раната на мястото, където гърлото й е било прерязано, и ужасният разрез на корема, другите наранявания бяха повърхностни порезни рани. Само разрезът на гърлото беше оставил белег върху костта. Също както и при Сали Палмър тази рана е била нанесена с дълъг остър нож. Вероятно ловджийски и почти сигурно същият, който е бил използван в предишния случай, макар че в момента това не можеше да се докаже със сигурност. Ножът обаче не беше назъбен, което не даваше отговор на въпроса защо двете жени са убити с един и същи нож, а кучето с друг.

Все още разсъждавах по въпроса, когато погледнах в чакалнята и видях, че и последният пациент си е отишъл. Следобедният прием мина спокойно. Пациентите бяха почти наполовина от обичайното. Или хората не обръщаха внимание на дребните си оплаквания на фона на ужасната трагедия, или имаше друга, доста по-неприятна причина, поради която отбягваха посещението при лекар. Поне при единия от двамата. Никога през последните години не е имало толкова много желаещи да бъдат преглеждани от Хенри. Очевидно хората предпочитаха да чакат, вместо да дойдат при мен.