Саймън Бекет - Убийства в Манхам

— Какво, по дяволите, са това? — прошепна Макензи ужасено.

Загорялото му от слънце лице беше пребледняло. Гледах ги и не можех да проговоря. Никога не бях преживявал подобно нещо.

Пръв се опомни един от криминалистите.

— Това са зайци — каза той. — Бебета зайчета.

Макензи дойде при мен. Бях седнал в откритата задна част на ленд роувъра, а в ръката си държах бутилка студена вода. Бях свършил всичко, което можеше да се направи в този момент. Най-после с облекчение бях съблякъл гащеризона. Въпреки че се бях измил, се чувствах мръсен. Причината не беше само горещината.

Седна до мен, без да продума. Отпих още една глътка вода, а той отвори пакетче ментови бонбони.

— Е — започна накрая, — поне знаем, че убиецът е същият.

— Всяко зло за добро, нали така? — прозвуча по-грубо, отколкото исках.

— Добре ли си? — изгледа ме той.

— Просто бях отвикнал от тези неща.

Помислих си, че ще се извини, че ме е въвлякъл в разследването. Мълчанието продължи доста дълго, преди той отново да заговори:

— Лин Меткаф изчезна преди девет дни. Ако е била убита преди шест или седем дни, както ти каза, значи я е държал жива поне два. Също като Сали Палмър.

— Знам.

Загледа се в далечината, където приличащата на живак повърхност на езерото блестеше на слънцето.

— Защо?

— Не те разбирам.

— Защо ги е държал живи толкова дълго? Защо е поемал този риск?

— Предполагам ти е известно, че човекът, с когото си имаме работа, не разсъждава разумно.

— Не, обаче не е глупав. Защо го прави? — прехапа долната си устна, изглеждаше обезпокоен. — Не мога да разбера какво става тук.

— В какъв смисъл?

— Обикновено, когато има отвличане и убийство на жени, мотивът е сексуален. Нашият случай не е такъв.

— Значи смяташ, че не са били изнасилени?

Състоянието на второто тяло беше такова, че бе невъзможно това да се потвърди със сигурност. Точно както и при Сали Палмър. Но утехата да знаем, че на жертвите им е било спестено поне това, беше твърде малка.

— Не казах това. Ако откриеш голо тяло на жена, почти сигурно е, че е извършено някакво сексуално насилие. Обикновеният сексуален насилник убива жертвите си веднага, щом се е задоволил. В много редки случаи ги оставя живи, докато му омръзне да се забавлява с тях. Но в това, което нашият човек прави, просто няма никакъв смисъл.

— Може би не е дораснал.

За момент Макензи ме изгледа мълчаливо. Сви рамене.

— Може би. От една страна е достатъчно интелигентен, за да отвлече две жени и да затрудни издирването им, поставяйки капани. Но, от друга, просто изхвърля телата, без да се помъчи да ги скрие. А какво ще кажеш за начина, по който ги е обезобразил? Какво е искал да каже с това?

— Този въпрос трябва да зададеш на психолозите, не на мен.

— Ще го задам, не се притеснявай. Но мисля, че няма да могат да ми отговорят. Нарочно ли иска да се изтъкне или просто е невнимателен? Все едно имаме работа с двама души с различна нагласа на ума.

— Искаш да кажеш, че е шизофреник?

Беше се намръщил, мъчеше се да разреши загадката.

— Мисля, че по-скоро не е. Ако е някой с психични проблеми, досега да сме разбрали за тях. А и надали би успял да извърши това.

— Има и още нещо — започнах аз. — За по-малко от три седмици убива две жени. Втората я убива само десет-единайсет дни след първата. Това не е… — щях да кажа „нормално“, но тази дума не подхождаше на ситуацията ни най-малко. — Не е обичайно, нали така? Дори за сериен убиец.

Макензи изглеждаше уморен.

— Не. Не е.

— Защо изведнъж се разбързва толкова? Какво го е провокирало?

— Ако знаех, вече щяхме да сме заловили гадното копеле.

Изправи се, присви очи и разтърка задните си части.

— Ще наредя да пренесат тялото в лабораторията. Най-вероятно утре. Така добре ли е?

Кимнах. Понечи да тръгне, но го спрях:

— Ами умрелите птици и животни? Ще разгласиш ли на хората да знаят?

— Не можем да съобщаваме такива подробности.

— Дори ако използва животните, за да маркира предварително жертвите си?

— Не знаем това със сигурност.

— Каза ми, че на прага на къщата на Сали Палмър е била оставена белка, а в деня преди да бъде отвлечена, Лин Меткаф е споделила със съпруга си, че е намерила умрял заек.

— Както ти самият каза, тук сме сред природата. Непрекъснато умират животни.

— Но не се връзват сами за камъни, нито се напъхват в корема на умряла жена.

— Все още не можем да кажем, че ги е използвал, за да обозначи жертвите си предварително.