Саймън Бекет - Убийства в Манхам

— Не изглежда много доволен — предупреди ме тя.

Да, Макензи не изглеждаше доволен. Лицето му беше зачервено от негодувание, а брадичката агресивно издадена напред.

— Благодаря, че ме приехте, доктор Хънтър — започна той, без да прикрива сарказма си.

Носеше кожена папка. Без да го поканя, седна на стола срещу мен и сложи папката в скута си.

— С какво мога да ви бъда полезен, господин инспектор?

— Бих искал да изясним някои неща.

— Идентифицирахте ли трупа?

— Все още не.

Извади от джоба си пакетчето ментови бонбони и лапна един. Чаках. Достатъчно добре познавах полицаите, за да се притеснявам от игричката, която играеше.

— Не знаех, че все още има такива места. Знаете какво имам предвид. Малко селце, семеен лекар, посещения по домовете и други подобни.

През цялото време, докато говореше, се оглеждаше наоколо. Накрая погледът му спря върху рафта с книги.

— Доста книги по психология виждам. Специален интерес ли имате?

— Не са мои, на съдружника ми са.

— Да… Та, колко пациенти имате вие двамата?

Интересно какво целеше с този въпрос.

— Около пет-шестстотин.

— Толкова много?

— Селото е малко, но областта е голяма.

Той кимна, сякаш водехме най-банален разговор.

— Сигурно е по-различно да си общопрактикуващ лекар в града.

— Сигурно.

— Лондон липсва ли ви?

Стана ми ясно какво ще последва. Всъщност не се изненадах. Просто някаква тежест легна върху плещите ми.

— Кажете ми направо какво искате.

— След като вчера разговаряхме, се поразрових малко. Нали съм полицай все пак — каза той и ме изгледа хладно. — Впечатляваща биография, доктор Хънтър. Твърде необичайна за семеен лекар в някое село.

Разтвори папката и демонстративно започна да разгръща документите в нея.

— Взели сте диплома по медицина и след това сте записали докторат по антропология. Доста амбициозно. Поработили сте в Щатите, в университета в Тенеси, а после сте се прибрали във Великобритания като специалист по съдебномедицинска антропология. — Той повдигна вежда. — Знаете ли, дори не ми беше съвсем ясно какво е съдебномедицинска антропология, а от двайсет години съм полицай. Със „съдебно“, разбира се, нямах проблем, но антропология? Винаги съм си мислел, че това е наука за стари кокали. Нещо като археология. Виж как човек може да пропусне нещо.

— Не бих искал да ви притеснявам, но пациентите ме чакат.

— Няма да ви отнема повече от необходимото време. Но докато ровех в интернет, открих някои от трудовете ви. Интересни заглавия — отбеляза той и извади лист хартия. — „Ролята на ентомологията при определянето на часа на смъртта“, „Химия на разлагане на човешкото тяло“. — Вдигна поглед от листа. — Доста специализирани трудове. Така че се обадих на един приятел в Лондон. Той е инспектор към столичната полиция. Оказа се, че е чувал за вас. И каква изненада — стана ясно, че сте работили като консултант към полицията при разследването на доста убийства. В Англия, Шотландия, дори в Северна Ирландия. Приятелят ми каза, че сте един от малкото регистрирани съдебномедицински антрополози. Работили сте по масовите гробове в Ирак, Босна и Конго. И къде ли още не. Според него вие сте един от най-добрите специалисти, когато става въпрос за човешки останки. Не просто да ги идентифицирате, а и да определите часа и причината за смъртта. Каза, че поемате разследването, след като патолозите вече са приключили.

— Какво точно искате да ми кажете?

— Искам да ви кажа, че е много странно, че вчера не споменахте нищо. Наистина странно, след като знаехте, че сме открили труп, след като имахте доказателства, че вероятно става въпрос за местен жител и след като беше ясно, че искаме да идентифицираме трупа възможно най-бързо. — Гласът му беше спокоен, макар че лицето му силно почервеня. — Приятелят ми в Лондон реши, че е много забавно. Седя си аз тук, старши офицер от полицията, и разследвам убийство, а един от водещите в страната експерти по съдебна медицина ми се прави на селски доктор.

Отбелязах, че най-после използва думата убийство, но не оставих това да ме разсее.

— Аз съм общопрактикуващ лекар.

— Но това не е всичко, нали? Защо пазите специалността си в тайна?

— Защото няма никакво значение какво съм бил някога. В момента съм лекар.

Макензи ме наблюдаваше така, сякаш се опитваше да реши дали се шегувам или не.

— След това завъртях още няколко телефона. Знам, че от три години работите тук като общопрактикуващ лекар. Приключили сте със съдебномедицинската антропология и сте дошли тук, след като съпругата ви и дъщеря ви са загинали в автомобилна катастрофа. Пияният шофьор в другата кола е оцелял невредим.