Вал Макдърмид: Струна в кръвта

Тази разработка го отърва от тежестта на клиничната работа, но го изложи на други опасности. Например на опасността от скука. Досадата от размотаването по нескончаеми заседания го подтикна да приеме изкусителното предложение да работи по конкретен случай, прекъсвайки преките си занимания по разработката. Дори от пръв поглед беше ясно, че случаят наистина е изключителен. Но и в най-ужасните си кошмари Тони Хил не би могъл да си представи колко изключителен ще се окаже в действителност — нито пък колко унищожителен.

Той присви очи, за да пропъди спомените, които постоянно се навъртаха в тъмните ъгълчета на съзнанието му и чакаха да свали гарда, за да го обсебят отново. Това беше другата причина за безсънието му. Мисълта за това, което можеше да се яви в сънищата му, не го оставяше да се отпусне и да даде свобода на подсъзнанието си.

Облакът отплава лениво като риба, Тони се изтърколи от леглото и зашляпа надолу към кухнята. Наля вода в кафеварката, напълни цедката с тъмно, ароматно кафе, завинти горната част и постави машинката на газовия котлон. Замисли се за Карол Джордън — както ставаше почти всяка сутрин, докато си вареше кафето. Тя му беше подарила тежката италианска алуминиева кафеварка в деня, когато той се прибра от болницата след приключването на случая.

— Известно време няма да можеш да пиеш кафе навън — бе казала тя. — Така поне ще можеш да си правиш прилично еспресо у дома.

Бяха изминали месеци, откак бе видял Карол за последен път. Дори не бяха се възползвали от повода да отпразнуват повишението й, когато бе произведена в длъжност главен инспектор. Това доказваше колко се бяха отчуждили. Първоначално, когато го изписаха от болницата, тя идваше всеки път, щом натоварената й програма го позволяваше. Но постепенно и двамата започнаха да осъзнават, че винаги, когато бяха заедно, призракът на съвместното им разследване се надигаше и заставаше между тях, засенчвайки всяка възможност за друг вид връзка. Той съзнаваше, че Карол го разбира много по-добре от повечето хора. Но просто не можеше да поеме риска да се разкрие пред нея, защото се боеше, че тя ще го отхвърли, когато открие до каква степен е обсебен от работата си.

Ако се случеше нещо такова, той се съмняваше, че ще може да продължи да функционира. Ако се стигнеше дотам, нямаше да може да работи. А работата му беше прекалено важна, за да я изостави. Това, което вършеше, помагаше да бъде спасен не един човешки живот. Тони беше вероятно един от най-добрите специалисти в своята област, защото умееше истински да схване тъмната страна на човешката психика. Да изложи на риск способността си да работи бе проява на крайна безотговорност — особено сега, когато бъдещето на новосъздадения отдел към Националната полиция за психологическо профилиране на престъпници бе изцяло в негови ръце.

Това, което някои хора биха определили като жертва, всъщност бе изгода, каза си той твърдо, докато си сипваше кафе. Позволено му бе да върши единственото нещо, за което го биваше, и при това получаваше добри пари в замяна. Уморена усмивка се плъзна по лицето му. Господи, какъв късметлия беше!

Шаз Боумън разбираше отлично защо някои хора извършват убийства. Това прозрение нямаше нищо общо с преместването й на нова работа и в нов град, а по-скоро с юнаците — водопроводчици, подновили водопровода и канализацията в старинната викторианска сграда, където се намираше апартаментът й. Строителната фирма, която бе разделила огромната частна къща на апартаменти, се бе представила добре. Бяха съхранили оригиналните характерни черти на сградата и бяха избягвали да издигат разделящи стени там, където това би нарушило пропорциите на просторните помещения. На пръв поглед апартаментът, който Шаз нае, изглеждаше съвършен — чак до френските прозорци, отварящи се към градината зад къщата, до която единствено тя имаше достъп.

Студентските години, прекарани в общи жилища с поделен наем, лепкави килими и мръсни вани, последвани от ведомствено полицейско жилище, а после и от безобразно скъпа гарсониера в Западен Лондон, караха Шаз да се опита да разбере възможно ли е да намери жилище, в което да се чувства горда домакиня. Преместването на север й осигури за първи път финансовата възможност да направи опит в тази насока. Но идилията рухна още първата сутрин, когато й се наложи да стане рано за работа.

С подпухнали очи, още полузаспала, тя пусна душа да тече достатъчно дълго, за да дойде топлата вода. После се мушна под силната струя, издигайки ръце нагоре в странно ритуален жест. Стонът на наслада веднага премина в ужасен писък, защото приятната топлина незабавно се превърна в порой от нагорещени игли. Тя изскочи от душ-кабината, подхлъзна се, падна на пода и навехна коляното си, като през цялото време ругаеше с умение, придобито през трите години служба в столичната полиция.