Вал Макдърмид - Струна в кръвта

Бетси забърка питие на журналистката. Много джин, малко тоник, и сокът на четвърт лимон — така че остротата на сока да замаскира сладостта на джина и силата на коктейла. Една от основните причини имиджът на Мики да остане незасегнат от скандали бе настояването на Бетси да не се доверяват на никого и тайната им да остане достояние на тримата замесени. Сузи Джоузеф можеше да се разлива в усмивки и да ги облъчва с чара си, да пълни просторната трапезария с кристалния си смях и дима на ментоловите си цигари, но си беше журналистка. Макар че Сузи представляваше най-услужливото и подлизурско от всички луксозни списания, Бетси бе убедена, че сред колегите й, с които пийваше вечер по чашка, имаше достатъчно хора, които биха платили солидно за някоя сочна клюка. Затова днес на Сузи й се сипваше щедро. Докато дойде време да седне на масата, за да обядва с Мики и Джако, наблюдателността й щеше да бъде притъпена.

Бетси седеше на страничната облегалка на канапето, чиито дълбоки възглавници почти поглъщаха болезнено кльощавата журналистка. От такава позиция можеше да не я изпуска от очи, докато Сузи трябваше да се обърне, за да срещне погледа на Бетси. Така Бетси можеше и да сигнализира незабелязано на Мики да бъде предпазлива, ако се наложеше.

— Такава очарователна трапезария — Сузи Джоузеф се разливаше от възторг. — Толкова леко и изискано обзавеждане! Рядко може да се срещне такава проява на вкус, нещо толкова елегантно, толкова… на място. А можете да ми вярвате, била съм в повече луксозни апартаменти в Холанд Парк, отколкото който и да било агент по продажби на недвижими имоти. — Тя се изви настрани с усилие и се обърна към Бетси с тона, с който би говорила със сервитьор. — Проверихте ли дали от кетъринга са получили необходимите инструкции?

Бетси кимна.

— Всичко е под контрол. Много им хареса кухнята.

— Убедена съм — Сузи се обърна към Мики, Бетси вече не представляваше интерес. — Сама ли проектира обзавеждането, Мики? Толкова е стилно! И така си съумяла да му придадеш собствения си дух! Абсолютно идеален фон за „На гости с Джоузеф“.

Тя се приведе напред, за да угаси цигарата си, предлагайки на Бетси нежелан изглед към сбръчканото си деколте, което не можеше да се замаскира изцяло с изкуствен тен и скъпи изглаждащи кремове.

Похвала за добър вкус от страна на жена, която не се притесняваше да се появи с този крещящ червено-черен костюм на „Москино“, подходящ за двайсет години по-млада жена със съвсем различни форми на тялото, бе нож с две остриета. Мики съзнаваше това отлично. Въпреки това само се усмихна и отвърна:

— Всъщност повечето идеи са на Бетси. Тя е човекът с вкус. Аз просто й казвам как си представям нещата, а тя ги подрежда в такъв дух.

Усмивката на Сузи беше чист рефлекс без помен от топлина. Отново пропуск — нито една от разменените реплики не си струваше да бъде цитирана. Преди да опита отново, Джако нахлу в стаята. Широките му рамене под съвършено скроеното сако бяха приведени напред. Без да обръща каквото и да било внимание на пърхането и чуруликането на Сузи, той се насочи право към Мики, прегърна я с една ръка и я притисна към себе си, но без да я целува.

— Съкровище — каза той. Школуваният му за пред публика глас звънна като струна на виолончело. — Съжалявам, че закъснях — поизвърна се малко и се облегна назад, дарявайки Сузи с блясъка на добре поддържаните си зъби. — Ти сигурно си Сузи — заяви той. — Безкрайно се радваме, че ще ни гостуваш днес.

Сузи светна като коледно дърво.

— И аз се радвам, че съм с вас — измърка тя. От възторг умишлено хрипкавият й глас загуби малко от шлифовката и веднага се долови западняшкият акцент, който тя се стремеше да прикрива. Бетси никога нямаше да престане да се удивлява на ефекта, който Джако имаше върху жените. Най-киселата кучка ставаше сладка като мед, стига само да го зърнеше. Дори отегченият цинизъм на Сузи Джоузеф, която се държеше със знаменитостите като торен бръмбар с лайно, не се оказа достатъчно издръжлива броня. — Снимките за „На гости с Джоузеф“ рядко ми дават възможност да срещам хора, на които искрено се възхищавам — допълни тя.

— Благодаря. — Джако отново цъфна в усмивка. — Бетси, няма ли да сядаме на масата?

Бетси погледна часовника си.

— Би било добре — кимна тя. — Хората от кетъринга би трябвало да сервират по това време.

Джако скочи на крака и изчака внимателно, докато Мики също стана и се упъти към вратата. Пропусна и Сузи пред себе си, а после се извърна към Бетси и подбели очи в израз на ужас и отегчение. Бетси потисна смеха си, последва ги до вратата на трапезарията, увери се, че са се настанили, и ги остави сами. Има и добри страни в това да не бъдеш официалният партньор, каза си тя, докато се разполагаше със сандвича си да гледа „Новините в един часа“.