Вал Макдърмид - Струна в кръвта

— На тази теория може да се противопостави твърдението, че съвпадението може да се дължи на друго. А именно, че жена, която практикува тези спортове, е достатъчно самоуверена, за да се озовава на рискови места без придружител, убедена, че такова нещо никога няма да се случи точно на нея. Спокойно може да са били двама, трима, дори четирима различни нападатели. А в такъв случай консултацията със специалист по профилиране би била чиста загуба на време.

Шаз поклати глава.

— Не само жертвите имат нещо общо помежду си — каза тя категорично. — Ако си спомняте техните показания, и в четирите случая очите им са били превързани. И в четирите случая изнасилвачът им е говорел нецензурни изрази. Това вече надхвърля възможностите за съвпадение.

Саймън не се предаваше.

— Хайде, Шаз — възрази той. — Всеки тип, който е толкова безсилен, че трябва да прибегне до насилие, за да се почувства добре, сигурно има нужда и да се навие с мръсни приказки. А що се отнася до превръзката на очите — и в това няма нищо необичайно, освен дето в първия и третия случай били използвани собствените панделки на жертвите. Ето — той посочи листовете хартия пред себе си — в първия случай издърпал нагоре тениската на жертвата и я завързал. В четвъртия случая увил цялата й глава с широка лепенка. Съвсем различен подход — той се облегна назад с добродушна усмивка, която смекчи остротата на думите му.

Тони също се усмихна.

— А това е съвършеният преход към следващата тема. Благодаря, Саймън. Днес смятам да ви възложа първата задача, а подготовката за нея е наръчник на начинаещия относно сравняването на подписа и МО. Някой да има представа за какво говоря?

Кей Халам, другата жена в екипа, вдигна едва забележимо ръка и погледна въпросително Тони. Той кимна. Тя прибра светлокестенявата си коса зад ушите — той вече бе установил, че това е ключовият жест на Кей, когато искаше да изглежда ранима и женствена, за да неутрализира евентуална критика. Правеше така най-вече когато се канеше да каже нещо, в което не беше напълно уверена.

— МО се характеризира с динамика, докато подписът е статичен — каза тя.

— Може и така да се каже — отвърна Тони. — Все пак, формулировката е като че ли прекалено техническа за по-несхватливите от нас — усмихна се той и посочи един по един останалите петима. Отблъсна стола си назад и закрачи неспокойно из стаята, продължавайки да говори. — МО е съкращение на латинската фраза modus operandi и означава начин на действие. Когато фразата се употребява във връзка с престъпление, имаме предвид серията деяния, извършени от престъпника, за да постигне целта си — престъплението. В зората на профилирането полицейските служители, а до голяма степен и психолозите, възприемаха много едностранчиво идеята за серийния престъпник. В очите им това беше лице, което прави всеки път почти едни и същи неща, за да постигне една и съща цел. Единствената приета разлика беше, че с всеки следващ път се забелязва ескалация — тоест престъпникът, който първия път пребива проститутка, следващия път може да разбие черепа на някоя жена с чук.

Но след като натрупахме повече опит, установихме, че не сме единствените, които се учат от грешките си. Имахме работа с интелигентни престъпници, които притежаваха достатъчно развито въображение, за да постъпват всеки път по един и същ начин. Следователно трябваше да възприемем идеята, че МО е нещо, което може да се промени драстично между две престъпления, ако престъпникът реши, че начинът на действие не е достатъчно ефикасен. Тогава той се приспособява. Ако първото му убийство е удушаване, убиецът може да установи, че удушаването отнема прекалено много време, че се вдига много шум, че го е уплашило и подложило на стрес, вместо да му достави наслада и удовлетворение. Следващия път разбива черепа на жертвата си с железен прът. Оказва се много мърлява работа. Следователно убийство номер три бива извършено с нож. А следствието приема, че няма връзка между трите случая, защото modus operandi всеки път е различен.

Това, което не се променя обаче, ние наричаме условно „подпис“. Или „сиг“, накратко от „сигнатура“. — Тони спря и се облегна на перваза на прозореца. — Подписът не се променя, защото той е първопричината на престъплението. Подписът е това, което осигурява удовлетворение на престъпника.

В какво тогава се изразява така нареченият „подпис“? Това са всички поведенчески елементи, които излизат извън рамките на абсолютно необходимото за извършване на даденото престъпление. Или с други думи, ритуалната част на престъплението. За да изпита престъпникът удовлетворението, към което се стреми, елементите от „подписа“ трябва да бъдат изпълнени всеки път, когато извършва престъпление, и то по един и същи начин. Например, ако търсим подписа, трябва да си задаваме въпроси от този род: всеки път ли престъпникът съблича жертвата? Всеки път ли подрежда дрехите в спретната купчина? Нанася ли по тялото на жертвата козметични препарати след убийството? Упражнява ли сексуално насилие върху трупа? Обезобразява ли жертвите си по един и същ, ритуален начин — отрязва ли например ушите им, или гърдите, или пениса?