Дейвид Морел - Призрачни светлини

Внезапно Лофт чу шум зад гърба си. Той отпусна микрофона, обърна се и видя през трите огради как една врата на бетонната сграда се отваря.

Появи се някакъв мъж. Излезе приведен от тъмната вътрешност на постройката, като вървеше заднешком и държеше нещо, което репортерът не можеше да види. Носеше маскировъчна униформа и нямаше никакво съмнение, че е пазач.

Мъжът внимателно се огледа, за да види къде стъпва, и се закова на място, щом зърна микробуса. Секунда след това пусна нещото, което дърпаше. Брент още не можеше да види какво е заради мрака зад вратата.

Пазачът се обърна и се изправи. Беше подстриган съвсем късо. Имаше сурово лице. Гърдите му бяха мускулести, а раменете — широки.

Пристъпи напред и каза:

— Предполагам, че не можете да четете.

— Моля? — попита Лофт. Продължаваше да стиска микрофона, но го криеше зад бедрото си.

— Табелата на пътя. Как влязохте през заключената порта?

— Беше измъкната от пантите й — отговори Брент. — Като се имат предвид всички странни неща, които стават напоследък, това ни се стори подозрително и решихме да се уверим, че всичко е наред.

— Ще се погрижа портата да бъде оправена. А според вас защо е била извадена от пантите?

— Може да е хлапашка работа.

— Хлапашка? Разбира се.

— Казвам се Брент Лофт. Телевизионен репортер съм. — Брент вдигна лявата си ръка — онази, с която не криеше микрофона, — за да посочи към надписа отстрани на микробуса.

— Да, гледах репортажа ви за стрелбата.

— Благодаря.

Киселото изражение на пазача подсказваше, че това не е било комплимент. Въпреки това Лофт реши да рискува.

— След като така и така сме тук, мога ли да попитам кого трябва да се обърна за разрешение да направя репортаж за това очарователно място?

Надяваше се, че Анита е включила камерата. Нямаше представа в каква посока ще тръгне разговорът, но подозираше, че ще му бъде от полза за репортажа. Пазачът се намираше прекалено далече, за да улови думите му с микрофона, но самият той говореше достатъчно силно и беше сигурен, че ще запише поне своята част от разговора.

Очакваше мъжът да му обясни, че човекът, с когото трябва да разговаря, в момента е в отпуск — учтив начин да го разкара.

Затова грубото „не“ на пазача го свари съвсем неподготвен.

— Както пише на табелата, това е правителствена собственост. Ако държите да бъдете подведени под наказателна отговорност, ей сега ще извикам ченгетата. Ако искате обаче да се разделим без лоши чувства, качвайте се на буса и се върнете обратно на пътя. Веднага.

Брент погледна към отворената врата зад гърба на пазача. Предметът, който мъжът беше влачил, лежеше в сенчестата вътрешност на сградата. Част от него беше обла и приличаше на футболна топка.

— В такъв случай мога да взема интервю от вас — предложи той. — Харесва ли ви работата тук? Вълнуващо ли е да бъдете част от такъв голям проект или и тази работа, като повечето други, омръзва след известно време?

Пазачът го изгледа с присвити очи.

Лофт продължи с опитите:

— Обсерваторията само със звезди, комети и черни дупки ли се занимава, или е част от проекта SETI 18 18 Общото наименование на различни организации, проекти и разработки занимаващи се с търсене на разумен извънземен живот (Search for Extra Terrestrial Intelligence). — Б.пр. ?

Охранителят присви още повече очи.

— Нали знаете — продължи репортерът, — търсене на разумен извънземен живот.

Сега вече едрият мъж се намръщи.

— Знам какво означава SETI.

— Не съм си и помислил друго.

— Чувал съм един виц — че трябва да търсим разумен живот на Земята.

Брент погледна отново към отворената врата зад пазача. Футболната топка в сенките зад нея май имаше коса.

„Мамка му“.

Той се опита да запази спокойствие.

— Тук ли живеете? — продължи бързо Лофт, като се молеше Анита наистина да е включила камерата. — Какво е чувството да се намирате далече от цивилизацията?

Ръцете на пазача висяха край тялото му. Той сви юмруци. Отпусна ги. Пак ги сви. И отново ги отпусна.

— Знаете ли какво? Ще ви дам точно една минута да се разкарате оттук. Ако не искате да бъдете подведени под съдебна отговорност, качвайте се в буса и се върнете обратно на пътя.

Лофт се опита да огледа незабелязано камиона до охранителя. В задната му част имаше няколко струпани на купчина предмета. Те се подаваха съвсем малко над стените на каросерията и беше трудно да се каже какво представляват. Един от тях обаче изглеждаше досущ като ръкав на риза… А от него се подаваше ръка.