Дейвид Морел - Призрачни светлини

— Операторка. Имах едно гадже. Обичаше да прави каскади с мотора си, да се фука колко е добър. Накрая се преби. И фактът, че не носеше каска, хич не му помогна. Няколко дни преди това ме беше зарязал заради друго момиче. Тогава осъзнах, че рокерките нямат бъдеще. Щом видях реклама на местния колеж, отидох там попитах какви курсове предлагат и реших, че би било страхотно да се науча да боравя с телевизионна камера.

— А критиците се оплакват, че телевизията не влияела добре на хората. Толкова ли е страхотно, колкото си го представяше?

— Виж с какви чудесни хора работя.

Лофт се засмя.

— Поне засега — добави тя. — Докато все още не са те взели в Си Ен Ен. На това се надяваш, нали? Ако се случи и им трябва операторка, не забравяй да им кажеш някоя добра дума и за мен.

— Можеш да бъдеш сигурна.

— Никога не обещавай нещо, освен ако наистина не смяташ да го изпълниш.

— Говоря сериозно. Ако ме наемат, наистина ще им кажа хубави неща за теб. Вече можеш да прибереш ножа.

Анита се вгледа напред.

— Виж онези сателитни антени. — Тя посочи към огромните бели силуети, които заемаха все по-голяма част от хоризонта. — Напомнят ми за гигантските роботи от „Терминатор“.

— Сравнението не е лошо. Ще го използвам.

— Нямам нищо против, щом ще ходим заедно в Си Ен Ен. Как мислиш, в Атланта има ли хубава мексиканска храна? Чоризо 15 15 Пикантни свински наденици с чесън. — Б.пр. ? Пилешки енчилади 16 16 Вид тортила (хлебна питка), пълна с месо или сирене. — Б.пр. с много халапеньо 17 17 Вид тропическа люта чушка. — Б.пр. ?

— Съмнявам се.

— В такъв случай може би ще отидеш сам в Атланта. Да, онези антени определено приличат на гигантски роботи.

Брент беше поразен от височината им. „Трябва да са колкото четири или пететажна сграда — помисли си той. — И заемат площ, голяма колкото два-три квартала. По дяволите, ако не друго, поне ще заснемем впечатляващи в кадри.“

Минута по-късно беше достатъчно близо до тях, за да ги преброи. Девет. После си даде сметка, че греши. Имаше и десета чиния, скрита зад другите. Беше наклонена настрани и изглеждаше така, сякаш е в ремонт.

Появи се телена ограда с бодлива тел на върха.

„Не е само една ограда — помисли си той. — А цели три. И двете вътрешни изглеждат така, сякаш са направени изцяло от режеща тел“.

— Определено не искат посетители — отбеляза Анита.

— Вероятно се страхуват, че говедата могат да дойдат наблизо и да се блъснат в антените.

Пътят водеше до триметрова телена порта, чиито брънки изглеждаха достатъчно внушителни, за да спрат и камион. На третата ограда имаше табели, които предупреждаваха:

ВНИМАНИЕ!

ВИСОКО НАПРЕЖЕНИЕ

— Предполагам, че високото напрежение е за говедата, които успеят да се изкатерят по първите две огради — каза Анита.

— Да, мерките за сигурност на това място ми се струват малко пресилени — съгласи се Лофт. — Може би местните хлапета обичат да вандалстват върху чиниите. Да рисуват по тях или нещо подобно.

— В такъв случай оградата, по която тече ток с високо напрежение, има за цел да покаже на децата, че правителството не си пада по графити.

Един камион беше паркиран до бетонната постройка.

— Хайде да снимаме това място, докато все още имаме възможност — реши Брент.

— Почакай да обърна микробуса.

— За да сме готови за бягство ли?

— Не се присмивай на една чола — предупреди го тя.

Когато прахта се разнесе, те излязоха от микробуса и се загледаха с присвити очи в извисяващите се бели чинии.

— Ще стане страхотно. — Анита извади видеокамерата през страничната врата на буса и я зареди с нов комплект батерии. — Застани до портата. Ще снимам чиниите, после ще сваля камерата надолу, за да покажа табелите, предупреждаващи за високо напрежение, по вътрешните огради и накрая ще се фокусирам върху теб.

— Звучиш като режисьор, а не като оператор.

— Операторка. Измисли ли какво ще говориш този път?

— Антената, която е наклонена…

— Какво за нея?

— Изглежда насочена право към Ростов.

— Е, и?

— Мога да изкажа предположение, че е насочена към светлините.

— Сякаш улавя сигнал от тях? Мислиш ли, че от Си Ен Ен ще се хванат? — Въпреки това тя погледна заинтригувано антената.

— Това е най-доброто, което ми хрумва в момента.

— В такъв случай няма да съм единствената, която няма да ходи в Атланта — заяви младата жена, но повдигна камерата на рамо.

— Довери ми се. Докато снимаш, ще измисля нещо още по-добро. Просто направи няколко кадъра с насочената към Ростов сателитна чиния. Ако се наложи, по-късно винаги мога да запиша наново текста.