Дейвид Морел - Призрачни светлини

Халоуей подозираше, че става дума за онази сателитна чиния, която беше насочена към хоризонта, сякаш бе в ремонт. Той обаче изобщо не се съмняваше, че е насочена точно натам, накъдето трябва — на югоизток, към една зона близо до Ростов.

На теория чиниите улавяха радиоимпулси от далечния космос и засичаха произхода им. Плешивият му беше обяснил, че повечето импулси идват от небесни тела и че много от тях са отзвук от Големия взрив. Сложна компютърна програма превръщаше сигналите в образи, които приличаха на фотографии и изобразяваха мъглявини, новооткрити звезди, черни дупки и други астрономически чудеса.

Когато пристигна преди три месеца, Халоуей не знаеше нищо за тях, но анализаторът, отегчен от еднообразието на дните, му беше обяснил надълго и нашироко как работи радиообсерваторията. Въпреки обясненията Ърл не хранеше никакви илюзии за това какво ставаше в действителност. Една радиообсерватория не се нуждаеше от бодлива тел и огради с високо напрежение. Карабините Д4, с които бяха въоръжени той и останалите пазачи, бяха сред най-добрите щурмови автомати на света, освен това бяха снабдени с подцевен гранатомет и лазерен мерник. Мерките за сигурност бяха прекалено големи за съоръжение, което изучава черни дупки.

Халоуей беше убеден, че става въпрос за някаква секретна операция, а не за проект на Националната научна фондация, още преди да го докарат с хеликоптер в този отдалечен район в Западен Тексас. Няколко дни след пристигането си вече бе видял достатъчно, за да потърси информация с лаптопа си в Гугъл за това как радиообсерваториите могат да бъдат използвани от разузнавателни управления. И се беше уверил, че чиниите над този голям бункер не са насочени към мъглявини, новооткрити звезди и черни дупки. Бяха издигнати заради сателити, които улавяха радиосигнали от атмосферата.

Освен това следяха Луната. Проучването в интернет му беше разкрило, че в космоса „изтичат“ радиосигнали от цял свят. Луната отразяваше голяма част от тези сигнали и една подходящо „фокусирана“ радиообсерватория можеше да ги улови по време на обратния им път към Земята. Като преглеждаше различните честоти и избираше онези, които предпочитаха големите терористични организации или враждебно настроените към САЩ чуждестранни правителства, подобна радиообсерватория можеше да препредава ценна информация на разузнавателните служби в някое място като Форт Мийд, близо до Вашингтон.

Халоуей неслучайно се беше спрял на Форт Мийд. Там се намираше щабът на Агенцията за национална сигурност. Да, това беше някаква проклета секретна операция, но ако специалистът, който се казваше Гордън, искаше да продължи да го лъже, твърдейки, че това е научен проект за картографиране на далечния космос, Ърл нямаше нищо против. Интересуваше го единствено малката игра, в която се вживяваха. И загадката защо една от чиниите е насочена хоризонтално към Ростов. А онзи можеше да си бърбори колкото си иска за „наблюдаване на електрическото изпразване в околността“.

„Не ми пробутвай глупости — помисли си Халоуей. — Нещо става близо до Ростов и някой използва това съоръжение за милиарди долари, за да разбере какво“.

Пейдж кацна на летището край Розуел, Ню Мексико. Този слънчев район беше мястото, откъдето бе започнала американската истерия по неидентифицираните летящи обекти през 1947 година. Тогава един фермер бе намерил останките на голям паднал от небето обект, който военните отначало бяха описали като летящ диск, а по-късно — като синоптичен балон. Различните обяснения може би бяха резултат от лоша комуникация, но поддръжниците на теорията за конспирацията се бяха възползвали от тях, за да обвинят правителството, че се опитва да потули случая.

От този момент нататък Розуел се беше превърнал в неофициалната столица на НЛО-та в света, и то до такава степен, че на всеки Четвърти юли 2 2 Денят на независимостта на САЩ. — Б.пр. градът организираше фестивал. Тогава скептиците и така наречените експерти спореха, актьори от различни научнофантастични филми раздаваха автографи, а разни ентусиасти се разхождаха маскирани като „малки зелени човечета“.

Преди няколко години Дан и Тори бяха дошли с чесната на фестивала. Насладиха се на карнавалната атмосфера на шествията, на конкурса за костюми и на концертите, в които бе взела участие група, свиреща кавъри на песните на „Пинк Флойд“ от албума „Тъмната страна на Луната“. Рядко им се отдаваше възможност да отидат заедно на почивка, тъй като работата му беше прекалено натоварена. Затова той още помнеше смеха на жена си, докато гледаха как група „клингони“ 3 3 Войнствена раса от фантастичния сериал „Стар Трек“. — Б.пр. изпълняваше добросъвестно сватбена церемония.