• Пожаловаться

Дейвид Морел: Призрачни светлини

Здесь есть возможность читать онлайн «Дейвид Морел: Призрачни светлини» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. категория: Триллер / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

Дейвид Морел Призрачни светлини

Призрачни светлини: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Призрачни светлини»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Дейвид Морел: другие книги автора


Кто написал Призрачни светлини? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Призрачни светлини — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Призрачни светлини», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

7.

Дан се обади в полицейското управление и каза на дежурния полицай, че днес няма да отиде на работа и че вероятно ще отсъства до понеделник. После събра багажа си в един куфар, взе пилотската си чанта и отпътува с колата до малкото летище на Санта Фе. Пренесе нещата си до рецепцията и поздрави младата жена зад гишето.

До нея лежеше разтворен днешният вестник, но преди да коментира водещата статия, той тръгна наляво и влезе в компютърната зала, за да разгледа прогнозите за времето в Ню Мексико и Тексас. Според тях в близките два-три дни можеше да има гръмотевични бури, но нищо обезпокоително през следващите няколко часа.

Последното нещо, което винаги правеше, беше да потърси съобщения за забранени зони. Те предупреждаваха пилотите за въздушни пространства, в които нямаха право да влизат, обикновено правеха това от съображения за сигурност. Всеки пилот, който нарушеше забраната, рискуваше да бъде обграден от бойни реактивни самолети и да получи сърдити заповеди да се приземи на най-близкото летище.

В Ню Мексико нямаше подобни зони, но Пейдж с изненада установи, че в Ростов, Тексас, има една такава. Озадачен, той натисна нужния клавиш, за да получи повече информация, и откри, че зоната обхваща пространството над група астрономически сателитни антени на тридесет и два километра северозападно от града. Не ставаше въпрос за националната сигурност. По-скоро обсерваторията беше забранена за посещения, защото летящите над антените самолети можеха да причинят електрически смущения, които да попречат на опитите за събиране на радиосигнали от астрономически явления, като слънчеви изригвания и завихряне на галактики.

„Чудесно, просто ще стоя надалече от нея“ — помисли си Дан.

Той извади картите от пилотската си чанта и начерта набързо маршрута си до Ростов. Както му беше казал началник Костиган, градът се намираше на неколкостотин километра югоизточно от Ел Пасо. Доста далече от Сан Антонио.

Обзет от вълнение, Пейдж пое към зоната на стоянките на летището. Там, под топлата слънчева светлина, бяха строени цял рояк малки самолети, чиито криле и опашки бяха вързани с въжета към бетонната писта. Един от тях беше неговата „Чесна“. Давайки си сметка, че времето го притиска, Дан се насили да запази спокойствие, докато оглеждаше внимателно самолета. След всеки полет пълнеше догоре резервоарите. Сега източи малко гориво в една чаша, за да се увери, че в него няма водни мехурчета или други вредни примеси.

„Съсредоточи се!“ — каза си той.

След като развърза самолета, Пейдж се качи в кабината, защипа картите и маршрута на полета за клипборда, който беше прикрепил към бедрото си, и пое дълбоко дъх.

„Трябва да внимавам — помисли си той. — Независимо колко много искам да стигна при Тори, в момента най-важен е самолетът. Нужно е да се съсредоточа само върху него“.

Пое си още веднъж дълбоко дъх и прегледа списъка с нещата, които трябваше да направи, преди да излети.

„Какво, за бога, търси Тори в Ростов, Тексас?“

Включи радиостанцията си и поиска разрешение от авиодиспечера да се придвижи до зоната за излитане. Няколко минути по-късно — по-малко от два часа след телефонния разговор с началник Костиган — той беше във въздуха и летеше към Тексас.

8.

Мъжът с карабина Д4 стоеше в сянката на малката бетонна сграда и се наслаждаваше на последната си цигара. Температурата беше приятна — около 30 градуса, — но той все още се придържаше към навиците, които беше придобил по време на двете си мисии в Ирак, и избягваше да се излага на пряка слънчева светлина.

Беше сутрин и слънцето се намираше от другата страна на ниската сграда, затова Ърл Халоуей не можеше да се наслади на суровото великолепие на планините Дейвис, които се издигаха на север. Вместо това пред погледа му се простираше безкрайно поле, осеяно с редки туфи кафява трева.

Заплетени изсъхнали бурени стърчаха в подножието на телената ограда на петдесет метра от него. Тя беше висока четири метра и бе обточена с бодлива тел на върха. По протежението й имаше табели, на които пишеше:

НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ОБЕКТ

ВХОД ЗАБРАНЕН

Вляво от Халоуей се издигаха девет големи сателитни антени, насочени под различен ъгъл към небето, а десетата беше наведена, така че бе успоредна на земята. До нея имаше камион, скеле и малък кран, сякаш беше в ремонт. Сателитните чинии се виждаха от доста голямо разстояние и привличаха вниманието.

Читать дальше

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Призрачни светлини»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Призрачни светлини» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Дейвид Морел
Дейвид Морел: Нарушители
Нарушители
Дейвид Морел
Дейвид Морел: Знакът на пламъка
Знакът на пламъка
Дейвид Морел
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Дейвид Морел
Отзывы о книге «Призрачни светлини»

Обсуждение, отзывы о книге «Призрачни светлини» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.