Джон Конъли - Жътварите

Към възрастните в организацията се отнасяше с почитание. Те бяха предимно хора, лежали в затворите по Сталиново време, други пък основатели на сегашното им престъпно начинание. Но макар и да се прекланяше пред заслужилите си партньори, Попа постоянно търсеше начини да подкопава позициите им. Отдавна наблюдаваше потенциалните съперници сред своето поколение и преценяваше силите им, като подготвяше приближените си за неизбежния сблъсък. Защото предстоеше кръвопролитна война за власт, то бе повече от сигурно. За беля напоследък имаше провали. Все пак фаталните грешки бяха избегнати, при това не бе правилно за случилото се да винят само него. Но други не виждаха нещата по този начин. Твърде възможно бе разривът да настъпи и по-рано от очакваното.

И днес имаше несполуки — още един лош ден в поредица от подобни. На всичкото отгоре сутринта се появи и проблем в тоалетните. Целият клуб смърдеше ужасно, бяха извикали канализационна фирма, ползваща се с доверието на организацията им. При друг случай Попа би си взел шапката и би тръгнал да си върши работата, но сега това не бе желателно. Затова се бе примирил с вонята и търпеше.

Отново прелисти купчината снимки на масата пред него. Бяха на работещи под прикритие полицаи, вероятно някои говореха и руски. Познаваше този тип ченгета — ако не друго, поне бяха корави и решителни. Трябваше да поръча нужните проверки: може ли да се окаже натиск върху семействата им, а по този начин и върху самите тях.

Нямаше много време. Копоите вече душеха по петите му. Години наред правеха неуспешни опити да се доберат до него, за беля напоследък им потръгна. Миналата зима в Мейн убиха две от момчетата му, сетне и двама посредници. Смъртта им разкри на полицията малка, но много доходоносна част от бостънската му операция: порнография и проституция с деца. Беше принуден да спре доставките на материали и хора, а това незабавно се отрази и на нелегалното прехвърляне на жени и деца в САЩ. Оттук неизбежно щяха да пострадат и други клонове на бизнеса: нямаше как да се освежават екипите проститутки — неговите и чуждите, — откъдето печелеше отлично. С една дума, губеше пари, и то болезнено. Хич не му харесваше, ама хич. Още повече, че паралелно страдаха и други, а те виняха него.

Сега и клубът засмърдя на изпражнения зловонно, а времето направо летеше. Вероятно бе въпрос на дни да свържат мъртвите сътрудници с него лично.

Все пак извади и малко късмет. Неотдавна получи информация, че има надежда да се намери решение поне на един от проблемите. Всъщност всичко започна по вина на някакъв си частен детектив от Мейн. Досаден тип, който си няма работа и си вре носа в чуждите дела. Отстраняването му нямаше да го отърве от полицията, напротив, можеше да предизвика още по-силен натиск.

Да, но се налагаше да отправи предупреждение към личните врагове и зложелателите, които ще се изкушат да свидетелстват срещу него. В същото време и той да получи малко персонално удовлетворение. Ами разбира се.

Някой се обади на руски откъм вратата.

— Шефе, ония дойдоха.

Седмица преди това събитие в центъра на „Биг Ърл Клийнинг & Дрейн Сървисиз Инкорпорейтид“ на „Ностранд Авеню“ пристигна човек. Но вместо да влезе през централния вход и покритото със светли килими фоайе, където ухаеше на скъпи аромати, той заобиколи офисите. Избра си сервизна врата, водеща към инсталациите за поддръжка на сградата и обработка на боклука.

Там смърдеше отвратително.

Мъжът се вмъкна в гаража, пресече паркинга и се покачи по стълбище, което го отведе до остъклена стаичка. В нея имаше бюро, няколко различни по цвят и модел шкафове, две коркови табла, на които висяха закачени с кабари фактури, писма и два календара със снимки на различно разсъблечени жени. Зад бюрото седеше висок слаб мъж с бяла риза и жълто–зелена найлонова вратовръзка. Беше кестеняв, в пръстите си нервно подмяташе писалка — сигурен симптом, че е временно лишен от опиата си пушач. Служителят вдигна глава от натрупаните пред него документи и изгледа госта.

Новодошлият бе възнисък, облечен в моряшки тип полушубка, закопчана на врата. Отдолу се виждаха избелели, оръфани джинси и светлочервени маратонки. Беше небръснат от поне два-три дни, но пък с изражение на човек, който нарочно поддържа немарливо небрежен вид.

— Май се опитваш да ги зарежеш, а? — обади се влезлият.

— Какво казахте?

— Викам, че се пробваш да откажеш тютюна. Цигарите.

Човекът зад бюрото изгледа изненадано писалката в дясната си ръка, сякаш там трябваше да има цигара.