Джон Конъли - Жътварите

Сине…

Сине мой…

Нощем Луис сънува Пламтящия .

Нейде на друго място Пламтящия сънува него.

Убиват хора всеки ден, в различни инциденти има жертви, погубен и разрушен е толкова много човешки живот, че е просто трудно да се държи сметка за всичко това. Още по-мъчно е да се намерят връзките между факторите, които биха помогнали за изясняване на случаите и разкриване на престъпленията.

Някои са просто очевидни: младеж убил приятелката си, сетне извършил самоубийство. Било от угризения на съвестта или поради неспособност да поеме отговорност за действията си. Подобни са постоянните сблъсъци на улични престъпници и гангстери, наркотрафиканти и дилъри, извършвани на принципа око за око, зъб за зъб. При тях едно убийство води до друго, то на свой ред до трето и така насилието ескалира в безкрайността. В него се хили грозно озъбената уста на Смъртта, свисти косата й, бляска секира, святка нож. Налице е верига от събития, чиято последователност може да бъде уточнена, самите действия — пресъздадени от вървящите по следите им служители на закона.

Има обаче друг вид убийства, много по-трудни за разгадаване. Връзките помежду им са често завоалирани от значителни географски разстояния, размити от изминали години, от шуплестото устройство на нашия кух свят, чиито пластове неусетно се наслояват един върху друг във времето.

Шуплестият свят не крие тайните: той ги съхранява. Той е хранилище на погребани спомени и полузабравени действия.

В кухия, порест свят всичко е свързано.

„Св. Даниил“ се намира на „Брайтуотър Корт“, недалеч от клубовете на „Брайтън Бийч Авеню“ и „Кони Айлънд Авеню“. Последните са места, в чиито просторни сводести зали обичайно вечерят двойки от всички възрастови групи. Те танцуват на руска, испанска или английска музика, опитват екзотични ястия, пият водка и вино, гледат шоута, каквито могат да се видят и в по-скромните хотели в Рино или по екскурзионните яхти. „Св. Даниил“ обаче е различен от тях, по-особен в редица отношения. Сградата му гледа към морето и към покритата с дъски плажна алея с трите й ресторанта „Волна“, „Татяна“ и „Зимна градина“, чиито открити тераси сега са затворени заради хладния вятър и разнасяния от него непослушен пясък.

Наблизо се намират спортните площадки на Брайтън. По каменните им маси обичайно играят карти възрастни посетители, докато наоколо лудуват дечица — забавно контрастна картинка на съжителство между младостта и настъпващата старост. На изток и запад се издигат нови жилищни комплекси — неотменна част от преобразяването на Брайтън Бийч през последните години.

„Св. Даниил“ е част от една по-стара генерация. Принадлежи към Брайтън Бийч от минали времена, с друг вид дребен бизнес, набиращ печалбите си от хората на ръба на бедността. Бюра, където е било възможно да си осребрите чека безпроблемно, но срещу възнаграждение от 25 на сто върху сумата, а сетне да теглите заем срещу горе-долу същата месечна лихва. Магазинчета за стоки с големи отстъпки, продавали евтина посуда с емайл или пък коледни украшения по всяко време на годината. Там са били и семейните бакалници с винаги усмихнатите съпрузи, но днес на тяхно място ще видите неприятни хора с вид на престъпници. И пералните, където клиентите влизат с омазнени и вонящи дрехи, събличат каквото могат и го пускат в машините; вадят и сушат прането по съкратената процедура, защото всяка минута в повече увеличава цената на услугата. И заложните къщи с постоянни доходи било от откупени, било от неоткупени вещи, защото винаги има хора, които печелят от нещастието на други. Въртял се е още и безименен, сенчест бизнес без фирмени табели и обяснения за любопитните.

В голямата си част тях вече ги няма тук. Преместени са по странични и задни улички, в по-бедни квартали, все по-далеч и по-далеч от Брайтън Бийч, крайбрежната улица и морето. Това не е беда — който се нуждае от услугите им, знае къде да ги намери.

Но „Св. Даниил“ си е тук, издържал проверката на времето. Той е клуб, частен клуб за определена публика. Няма нищо общо с лъскавите събратя от големите булеварди. Помещенията му са в мазето на стара каменна къща. Наоколо е имало подобни сгради, построени по същото време, от същия кафеникав на цвят камък. По-късно всички те били преустроени и днес „Св. Даниил“ се намира между два значително по-красиви жилищни блока. Клубът стои по средата им като беден роднина, натрапил се в семейна снимка, без да се стеснява от неугледния си вид.