Мери Кларк - Две малки момиченца в синьо

— Анджи, детето е болно! Нуждае се от лекарства, трябва да я прегледа доктор. Ако умре при нас и ако ни хванат…

— Тя няма да умре и престани да се тревожиш, че някой може да ни свърже с Лукас — прекъсна го рязко Анджи. — Не сме допуснали грешка. Докато ме няма, заведи Кати в банята и пусни душа, докато помещението се напълни с пара. Ще се върна скоро. Остави ли малко пари, както ти казах?

Клинт бе замъкнал торбите с пари на тавана, но бе извадил петстотин долара в употребявани двадесет и петдесетдоларови банкноти за неотложни покупки.

— Анджи, ако плащаш с пачки двайсетачки и петдесетачки, някой ще се усъмни и ще започне да задава въпроси.

— Всеки банкомат в страната пуска само банкноти от двайсет долара. — Анджи сякаш плюеше думите. — Необикновеното е да носиш други. — Тя тръсна сънливата Кати в ръцете на Клинт. — Направи каквото ти казах! Пусни душа и я завий с одеяло. Ако телефонът звъни, не вдигай. Казах на пияното ти приятелче Гас, че ще отидеш тази вечер с него в бара. Можеш да му се обадиш по-късно, но не искам да любопитства какво дете гледам и да си пъха носа тук.

Очите на Анджи блестяха от гняв и Клинт знаеше, че в такива случаи е най-добре да не спори с нея. Лицето на това хлапе беше на първа страница на всички вестници в страната, помисли си той. И приличаше на него или на Анджи толкова, колкото някой от тях имаше нещо общо с Елвис Пресли. Още като излязат навън с нея, все някой ще я разпознае. Ченгетата сигурно вече са открили, че Лукас всъщност е Джими Нелсън и е лежал в затвора „Атика“. Следващият въпрос, който ще си зададат, е кой е бил приятелят му там. Рано или късно ще стигнат до името Ралфи Хъдсън, ще го проследят до тази врата и после никой повече нямаше да го нарича Клинт.

Трябва да е бил луд да прибере Анджи след излизането й от психиатричната клиника, мислеше си той, като занесе Кати в банята и пусна душа. Тя за малко да убие майката, чието бебе гледаше тогава. След като знаеше колко е луда, защо ли я свърза отново с деца?

Клинт пусна капака на тоалетната чиния и седна отгоре. С несигурни пръсти разкопча горното копченце на блузката на Кати. Обърна детето така, че да може да диша парата, която бързо изпълни малката баня.

Момиченцето започна да бърбори нещо неразбрано. Думите, които изговаряше, нямаха смисъл. Дали това не бе езикът на близнаците, за който говореше Анджи, помисли си с почуда той.

— Единственият, който те слуша, съм аз, хлапе — каза й Клинт. — Така че, ако имаш нещо да казваш, давай!

Доктор Силвия Харис знаеше, че Маргарет и Стив все още не са се изправили лице в лице с огромната, страшната мъка от загубата на Кати. Засега цялото им внимание бе обсебено от Кели. Тя не бе произнесла нито думичка, откакто я бяха завели в болницата в Елмсфорд. Изследванията показаха, че не е била малтретирана физически, само стегнатият около устата й парцал бе оставил синини по личицето й. Синините и черните следи по ръцете и краката й подсказваха, че е била безмилостно щипана.

Когато видя родителите си да влизат в болничната стая, Кели им хвърли поглед и се обърна настрани.

— Сега ви е сърдита — обясни меко доктор Харис. — Утре няма да ви изпуска нито за секунда от погледа си.

Стигнаха до дома си в единадесет и побързаха да се скрият вътре, тъй като фотографите се надпреварваха да снимат Кели. Маргарет отведе момиченцето в спалнята на втория етаж и я преоблече в нейната пижамка с Пепеляшка. Опита се да не мисли за другата абсолютно еднаква пижамка, сгъната в чекмеджето. Разтревожена от пълната липса на каквато и да е реакция от страна на Кели, доктор Харис й даде слабо успокоително.

— Тя се нуждае от сън — прошепна на родителите й.

Стийл я сложи в леглото и постави мечето й върху гърдите, а другото мече — на празната възглавница до нея. Очите на Кели се отвориха широко. Тя се пресегна, грабна мечето на Кати и мълчаливо го залюля, прегръщайки и двете играчки. Едва тогава седналите от двете страни на леглото Стийл и Маргарет се просълзиха. Плачеха безмълвно и сърцето на доктор Харис се сви от мъка.

Тя слезе долу и завари агент Карлсън, който тъкмо се готвеше да си тръгва. Стана й жал за него, като видя колко изморен и изтощен изглежда.

— Надявам се, че ще можете да си починете малко.

— Да. Ще се прибера и ще се сгромолясам поне за осем часа. В противен случай няма да съм полезен за никого. Но след това смятам да се върна към случая и ви обещавам най-тържествено, доктор Харис, че няма да спра, докато този Пайд Пайпър и съучастниците му не влязат зад решетките.