Мери Кларк - Две малки момиченца в синьо

— Може ли да споделя едно мое наблюдение?

— Разбира се.

— Освен синините, причинени от връзването на парцала на устата, единствените физически наранявания по Кели са малки тъмни петна по тялото, вероятно следи от щипане. Моята работа често ме сблъсква с малтретирани деца. И знам, че щипят обикновено жените, не мъжете.

— Съгласен съм с вас. Очевидец свидетелства, че двама мъже са взели торбите с откупа. Най-вероятно е замесена и жена, която е пазела децата, докато мъжете приберат парите.

— Дали Лукас Ул е Пайд Пайпър?

— Съмнявам се, макар да е само шесто чувство. Карлсън не добави, че според доклада от аутопсията бяха възникнали сериозни съмнения относно самоубийството заради ъгъла на куршума, с който бе убит Лукас. Повечето самоубийци не държат пистолета във въздуха над главата си и не насочват дулото му надолу. Те или го допират до челото, или до скулите, или лапат дулото и натискат спусъка.

— Доктор Харис, колко време ще останете тук?

— Поне още няколко дни. Кели е много крехка емоционално. Тази седмица трябваше да изнеса лекция в Род Айлънд, но я отложих. След преживяното — отвличане, грубо отношение към нея, сега се прибавя и загубата на близначката й. Мисля, че ще помогна повече, ако съм около нея и родителите й.

— А семействата на Стийл и Маргарет? Роднините им? Те няма ли да дойдат?

— Доколкото знам, майката и сестрата на Маргарет ще пристигнат другата седмица. Маргарет сама ги помоли да изчакат. Майка й плачела толкова много, че не можела да говори. Няма да окаже голяма подкрепа на дъщеря си. А майката на Стийл все още е неподвижна и баща му не може да я остави сама. Честно казано, лично аз мисля, че за тях ще е по-добре да си останат сами и да прекарват колкото е възможно повече време с Кели. Тя тъгува много силно за сестра си.

Карлсън кимна.

— Знаете ли кое е най-странното? Аз наистина вярвам, че Лукас не е имал намерение да я убива. От пижамката на Кели се излъчваше слаб мирис на „Викс“. Тя не е болна, така че вероятно с препарата са се опитвали да лекуват кашлицата на Кати. Но не можеш да сложиш парцал в устата на дете, чийто нос е запушен, и да очакваш от него да диша, нали? Ние, разбира се, проверихме всичко. Лукас Ул действително е летял в сряда следобед със самолет. Носел е тежка кутия със себе си и се е върнал без нея.

— Имали ли сте друг подобен случай и преди?

Карлсън взе куфарчето си.

— Един. Похитителят беше заровил момиченцето живо. Все пак имало достатъчно въздух да не се задуши известно време. Сравнително бързо го принудихме да ни каже къде е. За жалост детето се беше преохладило и почина. Престъпникът ще гние в затвора, докато го изнесат с краката напред, но това няма да утеши родителите. — Той поклати уморено глава. — Докторе, струва ми се, че Кели е много умно тригодишно хлапе.

— Да, така е.

— В близките дни ще трябва да поговорим с нея, може би ще доведем детски психиатър, който да я разпита. Но мога ли да ви помоля да записвате думите й, ако тя започне да говори сега? Възможно е да каже нещо, свързано с преживяванията й.

— Разчитайте на мен. — Искрената мъка, изписана на лицето на агента, трогна Силвия и тя добави: — Маргарет и Стийл са убедени, че вие и вашите агенти направихте всичко по силите си, за да спасите техните момиченца.

— Дадохме най-доброто от себе си, но то очевидно не е достатъчно.

Нечии стъпки се чуха по стълбите и двамата се обърнаха. Беше Стийл.

— Кели говори насън — съобщи той. — Назова само две имена — Мона и Хари.

— Познавате ли хора с тези имена? — попита Карлсън, забравяйки моментално умората си.

— Не. Определено не. Мислите ли, че споменава похитителите си?

— Нещо повече — сигурен съм. Само това ли каза?

Очите на Стийл се насълзиха.

— Не. Бърбори на бебешкия език на близнаците. Опитва се да говори с Кати.

Оказа се, че сложният план да следват лимузината на Франклин Бейли на безопасно разстояние не проработи. И макар огромен брой агенти да бяха пръснати из града, за да проследят всяко превозно средство, което похитителят би използвал след прибирането на откупа, те не успяха да го надхитрят. Ангъс Самърс, който отговаряше за нюйоркската фаза на операцията, едва сега осъзна, че докато бе пътувал обратно към Кънектикът с Франклин Бейли, парите от откупа спокойно са си лежали само на няколко сантиметра от него — в багажника на лимузината на Лукас.

А тъкмо Лукас Ул им наприказва за двамата мъже, отпътували с нов лексъс, помисли си мрачно той. Сега вече знаеха, че само единият съучастник си е тръгнал — с кола или пеша. Защото самият Лукас беше вторият. Незасъхнала кал и влажни следи по дъното на иначе безупречно чистия багажник на лимузината говореха, че мокри и изцапани предмети са престояли в него. Като торби за смет, пълни с пари, мислеше си горчиво Ангъс.