Мери Кларк - Деца из града

— Бик, скъпи, трябва да се успокоиш — промълви умолително. — Нали искаш да направиш добро впечатление.

Той имаше вид, сякаш не беше чул нито дума от това, което бе казала.

— Аз все още имам силата да изплаша това малко момиченце до смърт, нали? — И тогава започна да хлипа силно, трескаво, неудържимо. — Господи, колко я обичам!

Доктор Питър Карпентър, психиатър от Риджууд, бе повикан от Сара десет дни след погребението. Беше го срещнала случайно, хареса го и очакванията й се оправдаха. Нейният шеф, Ед Райън, областен прокурор на Бърджин, се оказа негов горещ почитател.

— Той е човек на място. Бих поверил всеки от семейството си в неговите ръце, а знаеш, че за мен това значи много. Пък и не е куку като някои други!

Тя помоли за незабавен преглед.

— Сестра ми си е втълпила, че е виновна за нещастието, което сполетя родителите ни — довери тя на Карпентър. Сара осъзна, че докато говори, умишлено избягва думата „смърт“. Звучеше й твърде нереално. Стисна силно слушалката и продължи: — Лори имаше като малка един кошмар, който често сънуваше. Не й се бе случвало от години, но сега отново се появи.

Доктор Карпентър ясно си спомняше отвличането на Лори. Когато, изоставена от своите похитители, тя се бе завърнала вкъщи, той дълго бе обсъждал с колеги състоянието й на пълна амнезия. Карпентър много искаше веднага да види момичето, но каза на Сара:

— Мисля, че ще е по-разумно да говоря първо с вас, а после да се срещна с Лори. Днес следобед имам свободен час.

Както жена му често се шегуваше, Карпентър бе чудесен пример за идеалния домашен лекар. Стоманеносива коса, розови бузи, очила без рамки, благородно изражение, спретнат външен вид, който прекрасно отговаряше на петдесет и две годишната му възраст.

Кабинетът му беше съзнателно подреден така, че да е уютен: бледозелени стени, разкошни завеси в бяло и зелено, бюро от махагон, върху което бе поставена ваза с цветя, виненочервено кожено кресло (освен въртящия се стол), удобна кушетка, от която прозорците не се виждаха.

Когато секретарката въведе Сара вътре, Карпентър се вгледа изучаващо в привлекателната млада дама, облечена в скромен бял костюм. Нейното слабо, но атлетично тяло се движеше с приятна за окото лекота. Не носеше грим и не криеше луничките, пръснати по носа й. Черните вежди и мигли подчертаваха тъгата в блестящите сиви очи. Косата й бе опъната строго назад и вързана с тънка синя панделка, под която се разстилаше облаче от тъмночервени къдрици, стигащи чак до ушите.

На Сара й беше лесно да отговори на въпросите на д-р Карпентър. Да, Лори беше различна, когато се върна. Дори още тогава бях сигурна, че е била сексуално малтретирана. Но майка ми продължаваше да разправя на всеки, че това сигурно са били добри хора, които просто са искали дете. Майка ми имаше нужда да повярва на това. Преди петнадесет години хората не говореха за такъв вид насилие. А Лори се страхуваше да си ляга вечер. Тя обичаше татко, само че никога повече не седна в скута му. Не искаше той да я докосва. Изобщо беше я страх от мъжете.

— Предполагам, че е била прегледана, когато са я открили?

— Да, в болницата в Пенсилвания.

— Медицинските заключения може би все още се пазят. Бих искал да уредите по някакъв начин да ги получим. А какво ще ми кажете за онзи натрапчив кошмар?

— Присъни й се отново миналата нощ. Беше ужасно изплашена. Тя го нарича съня с ножа. Откакто се върна при нас, я е страх от остри ножове.

— Доколко смятате, че се е променила като личност?

— В началото промяната беше голяма. Лори беше извънредно общително дете, преди да бъде отвлечена. Малко разглезена, струва ми се, но много сладка. Тя дори си имаше компания за игрите и обичаше да ходи на гости и да посреща вкъщи своите приятели. След като се върна обратно, никога не пожела да остане да преспи в нечия друга къща. Винаги изглеждаше малко отчуждена от своите връстници. Сама си избра колежа в Клинтън, защото е на час и половина път от нас и през повечето уикенди ще може да си идва у дома.

Карпентър попита:

— А има ли си някакъв приятел?

— Вие сам ще се убедите, че тя е много красива млада жена. Сигурно доста често я канят на срещи. Докато беше в гимназията, обикновено ходеше на танци и разните там забави, но никога не се е интересувала от никого, освен от Грег Бенет, с когото обаче всичко приключи твърде внезапно.

— Защо?

— Никой не разбра това. Самият Грег не разбра. Излизаха заедно цялата минала година. Той също учи в Клинтън и често през уикендите идваше с нея у нас. Ние изключително много го харесвахме, а и Лори изглеждаше толкова щастлива с него. И двамата бяха добри спортисти, но особено много обичаха голфа. Един ден през пролетта всичко свърши. Без обяснения. Просто свърши. Тя не говореше за това, не пожела да каже и на Грег. Той дойде да ни види. Нямаше представа каква може да е причината. Този семестър Грег е в Англия и не знам дали въобще е чул за родителите ни.