Мери Кларк - Деца из града

— Бих искал да видя Лори утре сутринта в единадесет.

На следващата сутрин Сара закара Лори за уговорения час й обеща да се върне точно след петдесет минути.

— Ще донеса нещо за ядене — рече. — Трябва някак си да задоволим този твой огромен апетит.

Лори кимна и последва Карпентър в кабинета му. Имаше някаква паника, изписана на лицето й, и тя отказа да легне на кушетката, така че се настани срещу бюрото му. Чакаше тихо с тъжно и затворено изражение.

Очевидно дълбока депресия, помисли си Карпентър.

— Бих искал да ти помогна, Лори.

— Можете ли да върнете майка ми и баща ми?

— Бих искал да можех. Лори, твоите родители са мъртви, защото е имало повреда в спирачките на автобуса.

— Мъртви са, защото не минах на преглед.

— Просто си забравила.

— Не съм забравила. Реших да не ходя в бензиностанцията. Казах, че ще отида на безплатния преглед в автомобилната агенция. За тази уговорка наистина забравих, но първата отмених съзнателно. Вината е изцяло моя.

— Защо отмени първата уговорка? — Той внимателно я гледаше, докато Лори Кениън обмисляше отговора си.

— Имаше някаква причина, но не помня каква.

— Колко струваше прегледът в бензиностанцията?

— Двадесет долара.

— А в агенцията е безплатен, нали така? Това не е ли достатъчна причина?

Тя, изглежда, бе потънала в собствените си мисли. Карпентър се зачуди дали изобщо го е чула. Тогава тя поклати глава и промълви:

— Не.

— В такъв случай защо смяташ, че си отменила първата уговорка?

Сега вече беше сигурен, че не го е чула. Тя беше на съвсем друго място. Той опита с нова тактика.

— Лори, Сара ми каза, че отново ти се присънват лоши неща, или по-точно — присънва ти се онзи някогашен кошмар.

Дълбоко в съзнанието си Лори чу протяжен писък. Тя притисна колене към гърдите си и похлупи лице. Писъкът вече не звучеше само вътре в нея. Той излизаше от гърдите, от гърлото, от устата й.

Срещата с преподобния Рътланд Гарисън и телевизионните продуценти мина много добре.

Обядваха в частния ресторант на Световен канал, компанията, която бе спомогнала програмата на Гарисън да бъде излъчена и извън страната. След кафето той постави въпроса направо:

— Започнах предаването „Църквата на въздушния път“, когато десетинчовите 2 2 инч = 2,54 см. — Бел.пр. черно-бели телевизори още бяха лукс. През годините то даваше успокоение, вяра и надежда на милиони хора. Освен това набрахме огромни средства за благотворителност. Трябва да бъда убеден, че съм избрал подходящия наследник да продължи работата след мен.

Бик и Оупъл кимнаха. Лицата им изразяваха почит, уважение и благочестивост. Следващата неделя бяха представени в предаването. Бик говори цели четиридесет минути.

Той разказа за пропиляната си младост, за безсмисленото си желание да стане рокзвезда, за гласа, с който добрият Бог го е дарил, и как го беше петнил с долни светски песни. Говори за чудото на своето прераждане. Да, наистина беше открил пътя към Дамаск и го бе извървял по стъпките на Павел 3 3 Преди да стане християнски апостол, Павел е бил от евреите, които са преследвали зараждащото се християнство. Покръства се, след като Христос му се явява ненадейно, докато пътувал от Йерусалим към Дамаск. — Бел.пр. . Господ не му бе казал: „Савеле 4 4 Савел — еврейското име на апостол Павел. — Бел.пр. , Савеле, що Ме гониш?“. Или поне въпросът не е бил в това. Савел си е мислил, че действа в името Божие, когато се е опитвал да унищожи християнството. А докато той, Боби, стоял в тези долнопробни нощни барове и пеел тези мръсни песни, един глас заговорил в сърцето и душата му, глас, който бил могъщ и същевременно толкова тъжен, гневен и същевременно толкова милостив. И Този глас запитал: „Боби, Боби, защо петниш името Ми?“.

Тук той започна да плаче.

В края на проповедта преподобният Рътланд Гарисън бащински го потупа по рамото. Боби кимна на Карла да се присъедини към него. Тя влезе в кадър, очите й бяха пълни със сълзи, устните й потрепваха. Той я представи на световната си публика.

Заедно подеха заключителния химн. „Събираме снопите…“

След предаването заваляха обаждания, възхваляващи преподобния Боби Хокинс. Той беше поканен да дойде отново след две седмици.

По време на обратния път към Джорджия Бик през всичките часове мълча. Накрая рече:

— Лий учи в колежа в Клинтън, Ню Джърси. Може би тя ще се върне там. А може би няма. Господ ме предупреждава, че е време да й напомня какво ще й се случи, ако пророни дума за нас.