Ричард Монтанари - Момичета с броеници

Благословена си ти между жените…

Във всяка стъпка отеква едно име. Никол. Теса. Бетани. Кристи.

И благословен е плодът на твоята утроба, Исус…

Хапчетата, които вземам, едва потискат агонията.

Носят ми ги по едно в килията, три пъти дневно. Ако можех, днес щях да ги изгълтам всичките.

Света Марио, Майко Божия…

Днешният ден потрепери и започна само преди няколко часа. А поех курса към стълкновение с него още през онази ужасна Бъдни вечер преди три години.

Моли се за нас, грешници…

Заставам на върха на стръмната стоманена стълба по същия начин, по който Христос е стоял на Голгота. Моята студена, сива, самотна Голгота.

Сега…

Усещам ръката в средата на гърба ми.

И на смъртния ни час…

Затварям очи.

Усещам тласъка.

Амин.

18 май, 13:55 ч.

Джесика отиде в Западна Филаделфия с автомобила на Джон Шепърд. От две седмици бяха партньори и сега отиваха да разпитат свидетел на двойно убийство, при което собствениците на магазин за дребни стоки са били екзекутирани и захвърлени в мазето под магазина им.

Слънцето грееше от високо. Градът отхвърляше най-сетне оковите на ранната пролет и прегръщаше деня — с отворени прозорци, със свалени гюруци на колите, със сергии за плодове.

Заключителният доклад на доктор Самърс относно Андрю Чейс съдържаше няколко любопитни находки, и най-вече факта, че според работещите на гробището „Сейнт Томас“ в Северна Филаделфия миналата сряда бил разкопан гроб на парцел, собственост на Андрю Чейс. Нищо не било взето от гроба — малкото ковчеже си било на място — но доктор Самърс бе на мнение, че Андрю Чейс наистина е очаквал мъртвородената му дъщеричка да възкръсне на Великден. Според нея лудостта му се е мотивирала от желанието му да принесе в жертва живота на пет момичета, с което да върне дъщеря си от страната на мъртвите. Според изкривеното му мислене, щом петте вече са правили опит за самоубийство, значи са приели смъртта в своя живот.

Година преди да убие Теса, Чейс по време на дежурство прибрал тялото на починал от къща, съседна на онази, в която бяха открили трупа на Теса. Най-вероятно именно тогава е установил наличието на колона в мазето.

Докато Шепърд паркираше на Бейнбридж Стрийт, телефонът на Джесика иззвъня. Обаждаше се Ник Паладино.

— Какво става, Ник? — попита го.

— Не си ли чула новината?

Божичко, ненавиждаше разговорите, които започваха с такъв въпрос. Но бе сигурна и че не е чула нищо, което да си заслужава телефонен разговор.

— Не съм, но ми я съобщи със заобикалки, Ник. Още не съм обядвала.

— Андрю Чейс е мъртъв.

Думите първо заподскачаха по стените на черепа й, както често става при неочаквана новина — била тя добра, или лоша. Когато съдията Макманъс осъди Чейс на доживотен затвор, Джесика предположи, че това означава най-малко четирийсет години, ако не и повече — десетилетия, през които Чейс да размишлява за болката и страданията, които е причинил.

А не само няколко седмици.

Според Ник обстоятелствата около смъртта на Чейс били доста неясни, но подразбра, че Чейс паднал от някакво високо метално стълбище и си счупил врата.

— Счупил си врата ли? — попита Джесика, мъчейки се да прикрие иронията в гласа си.

Ник я усети.

— Знам — каза. — Кармата понякога е кучка с противотанков гранатомет, нали?

Точно така — помисли си Джесика.

Наистина е такава.

Франк Уелс чакаше прав на вратата на дома си. Видя им се дребен, крехък и ужасно блед. Беше облечен в същите дрехи, в които го бе видяла последния път, само че сега сякаш се губеше повече в тях.

В нощното шкафче в спалнята на Андрю Чейс бяха намерили колието с ангелчето на Теса. Това им бе спестило сума ти формалности, каквито неизменно се явяват при дела за убийства. Преди да слезе от колата Джесика го извади от торбичката за улики и го пусна в джоба си. Погледна се в огледалото, не толкова за да провери как изглежда, а да се убеди, че не е плакала.

Тук трябваше да прояви сила за още един, последен, път.

— А аз какво мога да направя за вас? — попита Уелс.

Да оздравеете — идеше й да му каже Джесика. Но знаеше, че не бива.

— Нищо, сър — отвърна.

Поканил я бе да влезе, но тя отказа. Останаха на стъпалата. Слънцето над главите им нагряваше сенника от гофриран алуминий. Забеляза, че след последното й идване Уелс бе изнесъл малко сандъче с цветя под прозореца на втория етаж. Към стаята на Теса растяха теменужки.