Ричард Монтанари - Момичета с броеници

— Приятелят ти Патрик обаче не успя да устиска — каза Шепърд. — Съжалявам.

Лудостта на онази нощ бавно пропълзя в съзнанието й. Та тя бе подозирала, че Патрик е извършил всички тези престъпления. Може би, ако му беше повярвала, той нямаше да се появи в дома й тогава. А сега щеше да е жив.

Някъде дълбоко в нея пламна съкрушителна мъка.

Анджела взе пластмасовата чаша с ледена вода и поднесе сламката към устата на Джесика. Очите й бяха червени и подути. Приглади косата на Джесика и я целуна по челото.

— Аз как се озовах тук? — попита Джесика.

— Приятелката ти Пола — отвърна Анджела. — Дошла да види дали ти е дошъл токът. Задната врата зеела. Слязла долу и… видяла всичко. — Очите й пак се напълниха със сълзи.

А Джесика си спомни всичко. Усети, че й е невъзможно дори да спомене името му. Че отвътре я разкъсва реалната възможност той да е заменил своя живот срещу нейния. Чувството — гладен звяр — се мъчеше да излезе навън. А в тази огромна, стерилна сграда нямаше да се намери нито хап, нито процедура, от която раната й някога да зарасте.

— Какво стана с Кевин? — попита.

Шепърд впери поглед в пода, после в Ник Паладино.

Когато отново погледнаха Джесика, очите им бяха мрачни.

Елинър Маркъс-Дечант

Щатен репортер на „Рипорт“

Андрю Тод Чейс, известен като „Молитвеният убиец“, в четвъртък се призна за виновен за извършването на осем предумишлени убийства, като по този начин сложи края на едно от най-кървавите престъпни деяния в историята на Филаделфия. Непосредствено след това бе отведен в щатския затвор в окръг Грийн.

В рамките на постигнатото със службата на филаделфийския окръжен прокурор споразумение, тридесет и седемгодишният Чейс се призна за виновен за убийствата на Никол Т. Тейлър — на седемнайсет години; Теса А. Уелс — шестнайсет; Бетани Р. Прайс — петнайсет; Кристи А. Хамилтън — седемнайсет; Патрик М. Фаръл — трийсет и шест; Брайън А. Паркхърст — трийсет и пет; Уилем Круз — четирийсет и две и Саймън Е. Клоуз — трийсет и две, всички от Филаделфия. Мистър Клоуз работеше като щатен репортер на „Рипорт“.

В замяна на признанието прокуратурата се отказа от повдигането на ред други обвинения, включително отвличане, нанасяне на тежка телесна повреда и опит за убийство, а така също и от искането си за смъртно наказание. Съдията от Общинския съд Лайъм Макманъс осъди Чейс на доживотен затвор, без възможност за съкращаване на срока.

Чейс не каза нито една дума и остана пасивен наблюдател по време на целия процес, в който бе защитаван от Бенджамин У Прийст — обществен защитник.

Прийст заяви, че предвид ужасното естество на престъпленията и масата необорими доказателства срещу клиента му, споразумението се явява най-добрия възможен изход за Чейс — фелдшер към „Гленууд Амбюлънс Груп“.

„По този начин мистър Чейс ще може да се подложи на така нужното му лечение“ — каза той.

Според следователите по делото, трийсетгодишната съпруга на Чейс Катерин, е била настанена наскоро в психиатрията „Ранч Хаус“ в Нористаун. Предполагат, че именно това събитие е отприщило поредицата кървави престъпления, които е извършил.

На всяко местопрестъпление Чейс е оставял своя „подпис“ — молитвена броеница и осакатените ръце на съответната жертва.

16 май, 07:55 ч.

В търговията има един принцип, известен като „Правило 250“. През живота си човек се запознавал с около двеста и петдесет души. И всеки доволен клиент можел да доведе до двеста и петдесет успешни продажби.

Същото може да се каже, че важи и за омразата.

Сдобий се с един враг…

По тази причина, а вероятно и поради ред други ме държат отделно от общото население тук.

И ги чувам как идват малко преди да стане осем часа. Всеки ден по това време ме извеждат на разходка в малкия двор.

Офицерът пристига в килията ми. Промушва ръце през решетките и ми слага вериги на китките. Този е нов. Не съм го виждал досега.

Не е едър, но ми се струва, че е в идеално физическо състояние. На ръст е горе-долу колкото мен. Трябваше да очаквам, че ще е незабележителен във всяко едно отношение, освен в решимостта си. В това отношение поне сме родственици.

Извиква да отворят килията. Вратата се плъзва автоматично и аз излизам.

Радвай се, благодатна Марио…

Вървим по коридора. Дрънченето на веригите ми отеква от мъртвите стени — стомана разговаря със стомана.