Матю Райли - Петимата велики воини

ТКРМ-ът на Джак се носеше по дългия път над водата. Задминаха го джипове с въоръжени войници, които също бързаха към мястото на сражението.

Джак знаеше точно къде отива — към хангара, който приютяваше изтребителите на базата. Само че не влезе в него отпред.

Вместо това гигантският камион проби тънката задна стена и помете като играчки два FA-18, преди Джак да успее да го спре до един от полуразрушените F-15 пред постройката.

Естествено, пилотът на изтребителя отдавна бе зарязал разнебитения си самолет, който бе клюмнал нос заради унищожения си колесник.

— В кабината! — Джак задърпа Лили, а Йоланте забърза след тях. — Скай Монстър! — извика той по радиото. — Въздушно поемане! На следващото преминаване! Дай ни трийсет секунди!

— Дадено, Джак! — „Халикарнас“ направи широка дъга и полетя право към пътеката за рулиране.

Джак се качи в кабината на повредения изтребител.

Йоланте се поколеба.

— Какво правиш?! Това нещо не може да полети!

Джак сложи Лили в скута си и започна да проверява кабината.

— То не, но ние ще можем. Ти пък можеш или да дойдеш, или да останеш. Избирай сама. Но бързо.

Йоланте прехапа устна и реши, че каквото и да е намислил Джак, ще е по-добро от оставането й в Диего Гарсия.

— Къде да седна?

— На коленете ми, пред Лили, с лице към мен.

Йоланте направи, каквото й бе наредено, и Джак закопча и тримата с колана на седалката.

— Планът толкова луд ли е, колкото си мисля? — попита Лили.

— Почти. — Джак погледна към небето.

Йоланте изведнъж разбра какво е намислил.

— Стига бе, не може да…

— Дръж се, принцесо.

И Джак дръпна ръчката на катапулта.

Вуууп!

Катапултиращата седалка на изтребителя се стрелна в небето над пистата.

Излетя на шейсет метра, преди парашутът да разцъфне. Самата седалка се отдели и тримата останаха да висят непохватно на въжетата.

При нормални обстоятелства при толкова допълнителна тежест парашутът нямаше да може да ги задържи дълго — но днес не се и налагаше.

Защото само след секунда „Халикарнас“ ги застигна с рев, спуснал от отворения трюм кука на дълго въже. Бе предназначена за прибиране на метеорологични балони, но Магьосника я бе преработил, като бе използвал спиращата кука на стар F-14 „Томкат“. Пазеха я за случаи като този — за измъкване при напечени ситуации, когато приземяването е невъзможно.

Куката захвана безупречно парашута и го понесе зад нисколетящия боинг. Еластичното въже пое рязкото дърпане.

След миг „Халикарнас“ се издигна — превърна се в мъничко петънце в изсветляващото небе — и полетя надалече от американската база на Диего Гарсия и древния Връх, скрит под нея.

Мечо Пух, Стреч и близнаците излязоха от Четвъртия връх, примирили се с мисълта, че трябва да бъдат взети от хеликоптера на британските морски пехотинци.

Четиримата се измъкнаха от Кладенеца и отново се озоваха под дъжда. Вълните се разбиваха навсякъде около тях.

Замахаха на хеликоптера, вдигнаха заредения Стълб и видяха как вторият пилот казва нещо по радиото.

А после хеликоптерът се взриви. Внезапно. Неочаквано. Просто избухна в грамадна огнена топка.

Нощното небе се озари в оранжево и машината на кралските морски пехотинци рухна в морето сред пламъци — и видяха далече зад нея друг хеликоптер.

— Какво по…? — извика Стреч.

Новият хеликоптер приближи и Мечо Пух въздъхна с облекчение — по него имаше означения на Ирландската армия. Бяха приятели.

И наистина, на мястото на втория пилот седеше и им се усмихваше техният ирландски офицер за свръзка капитан Кийрън Кинкейд.

18 март 2008, 11:33 местно време (02:33 по Гринуич)

Минути след четвъртия и петия краен срок

Веднага щом се увери, че Четвъртият и Петият стълб са положени на съответните им Върхове, Месоядния даде заповедта.

През последните тридесет и шест часа малката му лична част войници от Спецназ беше доста заета.

Основното оборудване вече беше събрано и качено на борда на частния му самолет — лъскав черен „Туполев-144“. С делтовидната си форма, издължения си корпус и характерния обърнат надолу нос, Ту-144 приличаше на отдавна изгубен близнак на прочутия „Конкорд“. И като „Конкорд“ можеше да лети със свръхзвукова скорост.

Под ръководството на Даян Касиди на борда на самолета бяха качени безброй документи, компютри и астрономически карти — всички резултати от изследванията на Месоядния върху Машината.