Матю Райли - Петимата велики воини

— Това е дар…

— Точно затова хората ти те следват. И — прошепна тя и пристъпи още по-близко — това може да е причината и аз да бъда убедена да те последвам. Предполагам, че мога да бъда убедена да не казвам на Месоядния…

Джак прекъсна опитите й с въпрос:

— Готова си да предадеш кралските фамилии?

— Подобно на всички фамилии, нашите също имат своите различия и дребни интрижки. Месоядния е най-старшият член на европейските владетелски родове, но някои във Великобритания го смятат за твърде безмилостен, твърде… непристоен. Кръвта му може и да е синя, но методите му са недодялани.

— А ти какво мислиш?

— Мисля, че Месоядния се грижи за Месоядния. Мисля, че съм дала на кралските си роднини много повече, отколкото те някога ще дадат на мен. — Йоланте облиза устни. — Мисля, че заслужавам някаква награда за усилията си. Моята фамилия очаква верността ми, докато ти спечелваш верността на своите хора. Непрекъснато ме впечатляваш, а това обикновено спечелва едно момиче…

Пристъпи зад Джак с плавни и тихи движения, наведе се и погледна бележките. Джак усещаше нежния допир на гърдите й върху рамото си. Дългата й коса миришеше на влага; прекрасната й женствена кожа ухаеше.

— Ти спаси живота ми на онзи Връх — рече той, без да я поглежда. — Не бях сигурен, че ще го направиш.

— Както вече казах, ти ме вдъхновяваш по начин, по който никой досега не го е правил.

Джак премълча.

Йоланте го погледна.

— Стана ми тъжно, когато научих, че госпожица Кисан те е предала. Не знаех.

— И аз. — Джак продължаваше да избягва погледа й.

Йоланте заговори отново, гласът й бе тих шепот, на милиметри от лявото му ухо.

— Едно момиче трябва да е лудо, за да се вижда с друг мъж зад гърба ти, Джак Уест. Ти си всичко, от което се нуждая.

Джак преглътна. Загледа се право напред, а в ума му се заблъскаха различни мисли и образи — на Зоуи във фермата му, покрита с прах; на Йоланте тук, прекрасна, ухаеща и притисната в рамото му, с този тесен и къс потник — на практика му се предлагаше; на Месоядния, който му съобщава, че Зоуи е спала с друг мъж; на Зоуи в резервоара, свела виновно глава. Обърна се да й отговори…

… и изведнъж почувства устните на Йоланте върху своите. Тя го целуваше — меко, чувствено, с неподправена страст.

Джак не помръдна. Затвори очи и я остави да го целува. Допирът на устните й бе направо наелектризиращ.

„Исусе…“

Йоланте бавно се отдръпна и го погледна в очите.

— Не е нужно да сме на различни страни във всичко това, Джак. Но дори и да сме, това не означава, че не можем да се насладим един на друг. Отивам в леглото си. Смятам да се отърва от тези дрехи и да спя гола за първи път от дни. Много бих се радвала, ако дойдеш…

После го целуна по ухото и излезе.

Джак седеше като вкаменен, загледан право напред.

После примигна, издиша и погледна към Хор. Соколът изкряска.

— Не ми го казвай — рече той и отново се хвана на работа.

Така и не отиде при нея.

Няколко часа по-късно Лили се събуди. Джак още седеше зад бюрото и отбелязваше нещо на някаква карта.

— Здрасти — сънено рече тя.

— Здрасти, хлапе.

— Какво правиш?

— Мъча се да открия за един ден онова, което други търсят от векове — гробницата на Исус Христос.

— Някакъв успех?

Джак сви рамене.

— Може би.

Показа й картата пред себе си. Беше на Мала Азия — Израел, Палестина, Йордания, Сирия и Турция.

— Близнаците направиха доста проучвания върху Исус — рече той. — Преровиха всички митове за случилото се с него след разпятието. Най-повтаряната теория е, че е прекарал остатъка от дните си в Масада, докато други смятат, че е заминал на изток и е стигнал до Кашмир в Индия.

— Усещам, че идва ред на едно „но“ — отбеляза Лили.

— Но това са само теории. Без реални доказателства нито за едната, нито за другата. Така че се нуждая от нова гледна точка — каза Джак. — Всеки, който е търсил гробницата на Исус, се е опитвал да следва стъпките на самия Исус, които в крайна сметка са митове и легенди. Мисля, че трябва да последваме стъпките на някой друг. Някой, който е познавал Исус. И мисля, че току-що открих този човек.

— Кой е той?

Джак посочи друг лист на бюрото си. Лили го беше виждала и преди.

— Брат му Яков.

Лили погледна листа:

— Това е подробно описание на епичното пътуване на Яков от Юдея до крепостта Ван, което откриха близнаците — каза Джак. — При това пътуване Яков е взел два от Стълбовете, които е имал.

— Добре…

— Е, нещо в този списък винаги не ми е давало мира. Нещо не беше наред. Сега вече знам какво.