Матю Райли - Петимата велики воини

После дойдоха обажданията от хеликоптера на Кралските морски пехотинци над остров Лънди и от Диего Гарсия. Стълбовете били положени успешно.

Време беше да тръгва.

Месоядния изоставяше леговището си.

След като хората му излязоха, лукавият стар руски благородник спря за последен път пред зловещата си колекция човешки трофеи, затворени в течните си гробници. Даян Касиди стоеше до него.

Месоядния погледна могъщия Вълк; после по-младите бойци Зоуи и Астро; Анзар ал Абас, гордия шейх от Дубай; магьосника на неета; и после, в самия край на редицата резервоари, малкия Алби Калвин, приятеля на Оракула, затворен до майка си.

Усмихна се философски.

Жалко беше да зарязва такава чудна колекция.

Натисна бутона на интеркома, който включваше говорителите в резервоарите.

— Скъпи мои гости, за съжаление, дойде време да се оттегля. Благодаря ви за цялото удоволствие, което ми доставихте — някои от вас в продължение на много години. Тази база ще бъде изоставена. Последиците за всички вас, уви, са донякъде ужасни. При липса на персонал няма да има кой да сменя бутилките кислород, включени към дихателните ви маски. Доколкото мога да преценя, имате въздух за около седемдесет и два часа — или малко повече, ако дишате бавно. Сбогом.

Реакцията на пленниците беше различна. Абас изкрещя беззвучно; Зоуи рязко вдигна очи; Астро просто сведе уморено глава; очите на Алби се изцъклиха. Вълка само изгледа безизразно Месоядния.

— Може ли? — попита Даян.

— Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре — отвърна Месоядния.

— О, определено ще ме накара.

Даян пристъпи към резервоара на магьосника на неета. Почука по стъклото и старецът вдигна глава.

— Гледай! Това е отплатата ми за годините робство сред твоето племе.

После с твърда ръка завъртя крана и спря достъпа на кислород. Старецът се закашля и се загърчи мъчително, давеше се, неспособен да си поеме дъх. Но скоро се укроти и заплува отпуснато в зелената мъгла — мъртъв.

— Сега вече се чувствам по-добре. — Даян мина покрай Месоядния и излезе.

След няколко секунди Месоядния я последва и излетяха. Изолираната база, чието местоположение бе известно само на неколцина привилегировани, остана далече зад и под тях. Живите трофеи на Месоядния бяха оставени да умрат.

Девет минути след заминаването на Месоядния обсерваторията тънеше в тишина. Нямаше жива душа.

Телескопът бе все така насочен към небето. Неподвижността се нарушаваше единствено от бълбукащите в резервоарите мехури.

Изведнъж един от резервоарите се пръсна и вонящата зелена течност се изля върху покрития с керамични плочки под.

Резервоарът на Вълка.

В разбитата си, вече празна клетка Вълка висеше на белезниците си, покрит от глава до пети със слой зелена течност, само че лявата му ръка вече беше свободна. Той смъкна дихателната си маска и жадно загълта свежия чист въздух.

Беше вложил невероятно много воля и търпение, за да стигне дотук.

Ако човек се вгледаше по-внимателно, щеше да открие, че капачето на пръстена му по случай завършването на Анаполис е отворено. В пръстена бе крил пластичен експлозив C-2. Джак Уест-младши и Мечо Пух не бяха единствените бойци на света, които винаги носеха със себе си средство за спасение.

Първо Вълка бе успял много предпазливо да отвори капачето на пръстена и да сложи мъничко експлозив на скобата около лявата си ръка. А когато я освободи, залепи още малко за стъклената стена и я пръсна.

Зелените капки се стичаха по тялото му. Вълка бавно разкопча другите три скоби, свлече се на пода на вече празния резервоар, после се изправи.

Сега идваше ред на болезнената част — свалянето на катетъра. Вълка захапа гумения край на дихателната маска и се зае с гадната задача. Нужни бяха три шокиращо болезнени дръпвания, като при последното едва не изгуби съзнание, но успя да се справи.

След това, леко залитащ, но иначе наред, Джак Уест-старши излезе и стъпи на мокрите плочки.

Свободен.

Огледа останалите резервоари, чиито обитатели се взираха невярващо в него. Зоуи изкрещя нещо и разтърси белезниците си, умоляваше го да я освободи. Астро също го гледаше и чакаше да види дали ще му помогне.

Вълка не освободи никого.

Отиде до комуникационната конзола на стената и се обади на хората си да го приберат. Освен това се свърза с Диего Гарсия и нареди Джак и Йоланте да не бъдат пуснати живи от острова. След това намери баня, изкъпа се и облече някакви дрехи.