Матю Райли - Петимата велики воини

Шест страховити джипа клас „Авенджър“ се понесоха по пътя над водата към пистата. Всяка машина беше оборудвана с две насочени нагоре гнезда, съдържащи четири ракети земя — въздух „Стингър“. Това означаваше осем изстрела от кола — четиридесет и осем общо.

Дузина американски рейнджъри тичаха от кулата на летището към самолета, а петима пилоти с пълна екипировка бързаха през пистата към изтребители F-15 „Игъл“.

Скай Монстър много добре си даваше сметка за подбрания момент. Времето за полагането на Стълба току-що бе отминало. Джак явно беше успял да го сложи на мястото му и сега лошите правеха онова, което правеха лошите по принцип — опитваха се да те преебат, след като си им спасил задниците.

Диего Гарсия току-що бе обявил война на Джак и екипа му.

Скай Монстър затвори външната врата и изтича към кабината, без да срещне никакви възражения от страна на двамата си пазачи от Спецназ. Беше решил и той да обяви война на домакините.

Джак, Лили и Йоланте все още висяха от каменния език при Четвъртия връх.

— Не можем да се върнем по пътя, по който дойдохме — каза Джак и посочи с брадичка двете дупки в края на скобите. — Трябва да направим последния избор и да видим къде ще ни отведе той.

Верният отвор бе левият и от него попаднаха в дълъг наклонен тунел, който се виеше все по-нагоре и по-нагоре, докато внезапно не свърши със сляпа стена от един-единствен варовиков блок.

Точно когато стигнаха задънения край, в слушалката на Джак се разнесе гласът на Скай Монстър:

— Ловецо! Живи ли сте още там долу? Току-що бях нападнат на пистата и се наложи да излетя и да изхвърля цял тон противомерки! Тук е същински ад!

Гласът му бе съпроводен с експлозии на заден план.

— Можеш ли да кацнеш и да ни вземеш?

— Ъ-ъ-ъ, абсурд.

— А въздушна възможност? Налична ли е?

— Мога да го направя. Близо до хангара на пистата. Побързай, Джак. Ще мога да ги удържа още десет, може би петнайсет минути. След това ще съм безобидна мишена.

— Идваме колкото се може по-бързо. Благодаря, Монстър.

Ехтяха експлозии и се издигаха стълбове дим. „Халикарнас“ направи вираж над летището, като пускаше върху пистата откоси трасиращи куршуми и запалителни бомби.

Първата вълна на Скай Монстър извади от строя двете установки „Пейтриът“ в края на летището; втората остави по пистата дълбоки кратери, които не позволяваха на изтребителите да излетят.

„Авенджър“-ите изстрелваха стингъри, но електромагнитните противомерки на „Хали“ лесно се справяха с тях и ракетите се защураха безцелно във въздуха и паднаха в океана.

Следващата мишена на Скай Монстър бяха самите изтребители. Макар да не бяха в състояние да излетят сега, можеха да го направят по-късно, а Скай Монстър беше здравата ядосан, така че направи на решето първите три на пътеката за рулиране пред хангара им — улучи предните им колесници и те забиха носове в бетона и препречиха пътя на двата незасегнати самолета.

Скай Монстър направи широк кръг над атола и пусна още две ракети по главното летище на Диего Гарсия на западното рамо на острова. Във въздуха полетяха парчета асфалт и пръст. Вече и от онази писта нямаше да излита нищо.

— Искате война значи? — извика Скай Монстър. — Ето ви шибана война!!!

Тряс!

Краткият и рязък взрив на пластичния експлозив на Джак напука дебелия пясъчен блок, който препречваше пътя им.

Блокът се натроши и Джак махна няколко парчета, отвори малка дупка…

… и видя колелата на огромен ТКРМ, които се изтъркаляха тежко точно пред носа му.

Джак разшири дупката и откри, че са се върнали при входния тунел, водещ към спиралната каверна; блокът, който бе разбил преди малко, бе част от стената на входа.

Тунелът бе слабо осветен и когато махна още парчета, за да разшири отвора достатъчно, за да се проврат през него, Джак видя няколко бронирани джипа да се носят на висока скорост към Върха. Прожекторите им играеха по тъмните стени.

В обратната посока пък се движеха няколко пълни с пръст самосвала ТКРМ.

Именно те щяха да ги измъкнат от прииждащите войници.

— Бързо! — прошепна Джак на Лили и Йоланте.

След няколко секунди един от самосвалите излезе от покритата с навес яма под ярките лъчи на слънцето и направи рязък завой, за да избегне сблъсъка с няколко джипа, които летяха към изкопа.

Никой не видя увисналите под камиона трима души. Нито пък как след миг се изкатериха в кабината на самосвала, обезвредиха шофьора и продължиха с рев към бушуващото на южното летище сражение.