Матю Райли - Петимата велики воини

Стълбът се закрепи на мястото си и Джак го пусна… и точно както беше очаквал, спускащата се през ръба бурна вода моментално го помете и го запрати в бездната…

… и Йоланте го хвана!

Висеше на лявата си ръка на колана, който все още бе преметнат през скобата, а с другата държеше неговия.

Лесно можеше да го пусне — и като се имаше предвид, че бяха на противникови страни, това спокойно можеше да се очаква от нея.

Но, за най-голяма изненада на Джак, тя не го направи.

Джак се изкатери по тялото й и се вкопчи в една скоба точно когато Върхът оживя.

Ослепителен лъч бяла светлина блесна като лазер от върха на обърнатата пирамида в черната бездна под тях, освети дълбините на огромната шахта и изчезна в безкрая.

Подобно нещо се случваше и при Четвъртия връх.

Джулиъс и Лаклан Адамсън гледаха с благоговение как техният Връх изстрелва ослепителния си лъч в бездната. Гигантската пирамида забръмча силно и цялата каверна се изпълни с рязка бяла светлина.

— Мили боже! — извика Джулиъс.

А после могъщата колона светлина изчезна и бездната отново потъна в мрак, нарушаван единствено от бледото сияние на светещите пръчки и сигналните ракети.

Стълбът пулсираше на върха на пирамидата, кристалночист, по страните му се появяваха бели Тот символи, описващи подробно неговата награда — живот.

Джулиъс се пресегна и го хвана и подобният на стъкло Стълб се освободи от върха, като остави на него малко парче от себе си с формата на пирамида.

— Джулиъс! Трябва да вървим! — викна Лаклан и хвърли поглед назад, към все още спускащите се към тях водопади.

— Правилно! — извика Джулиъс и побягна.

Водени отново от Мечо Пух и Стреч, двамата забързаха назад към миниатюрния град и по лъкатушещия път нагоре през водния лабиринт.

Подобно на Джак, Пух и Стреч бяха броили символите, които бяха използвали до момента — за да стигнат до пирамидата, бяха използвали точно половината. Стреч осъзна, че останалите знаци осигуряват безопасен път обратно през миниатюрния град.

Водните потоци продължаваха да се леят от всеки покрив на кула, но при някои водата бе по-плитка и образуваше малки развълнувани езерца. Това бе пътят обратно.

В един момент изтощеният Лаклан, който се мъчеше през дълбокото до коляно течение, изгуби равновесие и беше понесен назад към ръба, но Джулиъс се хвърли след него и успя да го сграбчи за ръката и да го изправи.

Лаклан обаче беше изгубил нещо. Волята си.

— Върви, Джулиъс! Махай се оттук! Не се оставяй да те забавям!

— Млъквай, Лаки…

— Съжалявам, Джулиъс! — извика Лаклан. — Съжалявам, но не мога да продължа! Просто не мога. Съжалявам и за Стейси Бейкър!

Двамата братя стояха сред безкрайните водопади, един срещу друг, и се чудеха какво да правят.

Мечо Пух и Стреч стояха на върха на миниатюрния град, изпълнени с тревожно очакване.

Накрая ръката на Джулиъс се появи над ръба на кулата, после и главата и раменете му. Беше останал без дъх.

Лаклан не се виждаше никъде и Мечо Пух изпъшка.

После го видя — хванал се за колана на Джулиъс, вкопчил се в кръста му като коала в клон.

Джулиъс беше носил Лаклан през втората половина от изкачването им.

Пух и Стреч се хвърлиха към тях.

Стреч се наведе над раменете на Джулиъс.

— Дай да ти помогна, сигурно е тежък.

Джулиъс се усмихна кисело — от лицето му капеше вода — и цитира една велика песен:

— Не е тежък. Брат ми е.

На Петия връх водата продължаваше да се стича по спиралния път, но след няколко минути започна да отслабва и накрая се превърна в малко поточе.

Когато течението стана достатъчно слабо, Джак отново се надигна през водната завеса, взе Стълба от върха на пирамидата и после пак увисна на скобата под каменния език. Също като Стълба на остров Лънди, сега и този бе покрит с редове светещ бял текст, който обясняваше неговата награда — смърт.

— Сега какво? — попита Йоланте.

— Ами… — започна Джак.

— Капитан Уест! — разнесе се някъде отгоре глас от високоговорител. — Току-що получихме нови заповеди… от баща ви. Той съобщи на цялата част в Диего Гарсия, че след успешното полагане на Стълба на вас и на представителката на кралската фамилия не бива да ви се позволи да напуснете острова живи. Американският гарнизон на Диего Гарсия има заповед да ви убие.

На южната писта на Диего Гарсия Скай Монстър ясно видя как настроението на домакините им се променя почти моментално.