Матю Райли - Петимата велики воини

Обърна се към Лили и Йоланте.

— Насам.

И стиснал Стълба в ръка, поведе спътничките си по каменния език към върха на грамадната бронзова пирамида.

Спускащата се вълна вече беше изминала три четвърти от пътя и се носеше напред с ужасяваща скорост.

В самия край на каменния език Джак спря и затърси нещо, без изобщо да обръща внимание на пирамидата само на половин метър от него и царящия навсякъде хаос.

— Какво търсиш, по дяволите? — извика Йоланте. — Лили, на плочката остава още един символ, който не сме използвали, нали? — попита той.

— Да.

— Сигурна ли си?

— Проверих три пъти.

Йоланте гледаше как приближаващата вълна навлиза в най-долния пръстен на спиралата. Почти ги беше настигнала.

За неин абсолютен потрес, Джак дори не я поглеждаше. Всъщност даже легна по корем и се взря през ръба на езика към нещо на долната му страна.

— Ето го! — тържествуващо заяви той и скочи на крака. — Лили, Йоланте, през ръба, веднага. В долната част на моста има скоби, които водят до два тунела, изсечени в стената на пропастта. Това е последният избор. Бързо!

Докато разпенената вода минаваше по последната извивка на спиралата, Лили, Йоланте и Джак се прехвърлиха през ръба на дългия каменен език.

Смъртоносната вълна удари стената в края на спиралата, отскочи по каменния език и продължи по дължината му, като се изсипваше през ръбовете му на забележителен тристранен водопад.

А под него, вкопчили се в скобите от долната страна, увиснали над бездънната пропаст, скрити от проблясващи водни завеси, бяха Джак, Йоланте и Лили.

Часовникът на Джулиъс Адамсън показваше 02:30 след полунощ. Двамата с Лаклан тичаха през откритата площадка в основата на миниатюрния град на Четвъртия връх. Минаха между два обелиска и се втурнаха по стъпалата, водещи към моста и пирамидата.

Миниатюрният град над и зад тях буквално преливаше — безброй потоци течаха в най-различни посоки, разделяха се на едни места, събираха се на други и продължаваха неуморно надолу към площадката, която близнаците току-що бяха прекосили. Щом водата стигнеше там, за двамата нямаше връщане.

От позицията си на наблюдателната платформа Мечо Пух и Стреч бяха успели да ги преведат майсторски през лабиринта, винаги на една стъпка пред преследващата ги вода.

Сега двамата гледаха напрегнато как двете малки фигурки на близнаците тичат по моста в основата на миниатюрния град към върха на обърнатата пирамида.

Джулиъс стигна пръв, стискаше Стълба. Запъхтян и останал без сили, Лаклан погледна назад към преследващите ги водопади.

— Стигнахме! — извика Джулиъс в радиото. — Как си, Джак?

Часовникът му показа 02:31.

Часовникът на Джак иззвъня. Беше точно 07:31.

Водните завеси продължаваха да падат от каменния език. До Джак Йоланте бе преметнала колана си през една скоба и го бе овързала около дясната си китка, за да се държи по-добре. Умен ход и Лили веднага го беше копирала.

Джак сви замислено устни.

Имаше само един начин да го направи, осъзна той, и този начин изискваше нещо, което не беше готов да приеме с охота — да се довери на Йоланте.

— Трябва ми помощта ти! — извика той. — Ще се залюлея през водата да положа Стълба, но веднага щом го направя, водата ще ме повлече в пропастта. Искам да ме хванеш за колана!

Погледът му срещна нейния. Прекрасната аристократична британка се взираше в него с хипнотизиращите си зелени очи, по лицето й се стичаха струйки вода. Беше неразгадаема. Не издаде нищо. Джак не можеше да каже дали ще му помогне, или не.

— Добре! — извика тя.

— Добре… — повтори Джак.

Не беше много сигурен, но нямаше избор. Трябваше му голям човек, който да го държи. Лили не беше достатъчно силна.

Премести се до самия край на каменния език, точно под върха на пирамидата.

— Добре, Джулиъс! — извика по радиото. — На три! Едно…

Погледна Лили и се запита дали не я вижда за последен път.

— … две…

Джулиъс доближи Стълба на сантиметри от върха на пирамидата. Ревът на водопадите зад него бе оглушителен.

— … три!

Джулиъс наблъска Стълба в гнездото му в пирамидата.

С мах, който изискваше цялата му сила, Джак се залюля през завесата вода.

Излетя през водната стена, която го блъскаше в лицето, отвори очи и видя върха на пирамидата точно пред себе си. Пресегна се и напъха Стълба във върха.