Матю Райли - Петимата велики воини

— Както вече споменах, на място като това не можеш да мамиш — каза Джак. — Ако можеш да се сетиш, системата те пуска. Точно затова е създадена — да позволи на знаещия да влезе и да държи натрапниците настрана.

Въоръжени с това знание, Джак и Лили бързо минаха през долната половина на спиралата.

Не срещнаха повече трудности и след десет минути се озоваха на най-долния и най-вътрешен пръстен.

Стигнаха до дългия каменен език, който се протягаше към върха на обърнатата пирамида. На земята до него беше изсечено още едно изображение на Машината.

Според сметките на Лили бяха използвали всички символи на плочката, с изключение на два. След като поставеха Стълба в изображението на Машината, трябваше да направят още един избор.

Докато Джак преминаваше последния пръстен, все още на двайсетина метра от каменния език, кошницата на втория кран бавно се спусна пред тях.

Феликс Бонавентура и Йоланте бяха в нея, заедно с генерал Дайър.

Бонавентура беше в захлас. Слезе от кошницата в самия край на спиралния път, разпери ръце и се усмихна широко.

— Браво на вас! Никой досега не е успял да укроти това място, но ти го направи! — Направи стъпка по дългия каменен език към пирамидата. — Сега ни остава единствено да…

— Не! — Джак наби спирачки и скочи от мотоциклета. — Чакай! Още не! Спри!

Но вече бе твърде късно.

Благодарение на сложния си механизъм Върхът беше разбрал, че някой е прекосил последното изображение на Машината, без да носи със себе си Стълба.

От горните части на каверната отново отекна страховит грохот.

Беше като гръмотевична буря.

Джак рязко вдигна глава. Лили и Йоланте също.

Бонавентура и Дайър също се взираха с ужас нагоре — те знаеха как изглежда това място, когато главният му капан се задейства.

— Господи, не… — прошепна Бонавентура миг преди Върхът да избухне в истински хаос.

Огромна разпенена вълна, висока два и широка двадесет метра, буквално експлодира от широкия тунел в най-горната част на спиралата. Заемаше пътя изцяло.

Задържана от вътрешната страна от каменния парапет, тя се понесе с грохот по наклона, подобно на стадо бизони.

Бушуващата стихия прелетя покрай входа и се стовари върху бетонната бариера, защитаваща горния кран, и колкото и да бе невероятно, надви бариерата с масата си, стовари се върху крана и го прекатури!

Докато гледаше как кранът се преобръща, Джак се запита дали предишните появи на вълната не са били по-слаби. Може би, след като този път стихията бе отприщена от нарушител в самия център на Върха, съответно бе по-голяма, по-силна и по-смъртоносна.

Така или иначе, дебелите защитни бариери на Бонавентура бяха пометени като перца и горният кран се беше катурнал и се носеше заедно с яростната вълна.

Онова, което последва, бе колкото завладяващо, толкова и ужасяващо.

Джак се въртеше на място, докато гледаше как гигантската вълна се носи с рев по периметъра на каверната. Спускаше се бързо надолу — яростна разпенена река, която набираше скорост по наклонената крива на спиралата, готова да стовари гнева си върху натрапниците в центъра на системата.

— Тъпак, пълен тъпак! — извика той на Бонавентура.

Положението беше абсолютно прецакано. Когато стигнеше най-вътрешния пръстен, вълната щеше да отскочи от последната стена, да продължи по тънкия каменен език и да помете всичко на него.

Вторият кран беше евентуална възможност, макар и не кой знае каква, тъй като горният така и не бе успял да издържи на бруталната стихия.

Бонавентура и генерал Дайър решиха, че това е по-добре от нищо, и преди Джак и Йоланте да успеят да ги спрат, скочиха в кошницата и започнаха да се издигат.

— Не! — извика им Йоланте. — Недейте!

Но това не ги спаси.

Вълната удари основата на втория кран, изтръгна го от нея и цялата конструкция политна напред и се прекатури — право в бездната! Бонавентура и генералът пропаднаха с писъци в мрака, а кранът полетя след тях.

— Гадно — сухо отбеляза Джак.

Погледна си часовника: 07:28.

Трябваше да положат Стълба точно в 07:31. Дотогава оставаха три минути. Но разбеснялата се река щеше да ги настигне след по-малко от една.

Включи радиостанцията.

— Мечо Пух! Как е при вас?

— Близнаците са почти при Върха! Ще го стигнат след около трийсетина секунди! Ти?

— Тук нещата станаха наистина гадни. — Разпенената вълна вече бе изминала половината път. — Намираме се при нашия Връх, но чакането ще се окаже проблем! Кажи ми, когато близнаците са на позиция! Имаме право само на един опит!