Матю Райли - Петимата велики воини

— Мърдай!

Прехвърлиха се през следващия отвор и се заспускаха по стълбата, а прииждащата вода зад тях се надигаше и надигаше… докато не преля през другите отвори в каменния парапет във великолепна водна каскада.

След припряно бързане по пътеката Мечо Пух и Стреч се озоваха на наблюдателната платформа.

Оттам се разкриваше ясна гледка към всички кули. Гледката бе зашеметяваща — огромен модел на град, закрепен за отвесна скала и увиснал над бездната; а сега към живописната картина се добавяха искрящи водопади, преливащи от най-горните нива.

По-важното обаче бе, че оттук можеха да различат изсечените върху стените на кулите серии символи, които показваха безопасния път през лабиринта.

От този ъгъл Мечо Пух и Стреч виждаха само две от трите страни на всяка кула, но това беше достатъчно. Ако не виждаха символа, който търсеха, той би трябвало да е от скритата за погледите им страна и щяха да пратят близнаците натам.

Беше 01:50 след полунощ.

Разполагаха с четиридесет и една минути да стигнат до дъното на лабиринта.

„Все едно си на най-горния ред на футболен стадион“ — помисли си Джак.

Петият връх се намираше пред него и бе напълно различен от онези, които бе виждал досега. Всъщност единственото познато нещо бе огромната бронзова пирамида, висяща над гигантското подземно пространство.

Грамадна каверна с формата на купа се спускаше от входа, при който стояха. Бе може би триста метра в диаметър и с приблизително кръгла форма. Просторен път — с ширината на градска улица и предпазен от вътрешната страна от двуметрова каменна бариера — се виеше около каверната по полегата спускаща се спирала, стигаща до върха на пирамидата.

— Прилича на огромна раковина — обади се Лили.

„Права е“, помисли Джак. Големият спирален път започваше с дълга права част, подобно на края на раковина. След това започваше да се извива и да се спуска надолу, като постепенно ставаше все по-тесен, за да се превърне при върха на пирамидата едва ли не в пътека.

Последната черта на каверната, която привлече вниманието на Джак, не беше част от Върха — през годините различните господари на този остров не бяха стояли със скръстени ръце.

Спиралният път бе изпълнен с превозни средства и странни конструкции.

Джипове и мотоциклети лежаха зарязани и ръждясваха; няколко големи полагащи мостове гъсенични машини бяха преобърнати недалеч от входа; колкото и да бе странно, по-надолу по пътя се търкаляха и няколко теглени от коне оръдия.

Най-внушителната добавка от хората обаче бяха два съвсем модерни строителни крана — огромни и Т-образни, издигнати на стратегически точки по пътя — един недалеч от засводения вход, а другият — под него по спиралния път.

Двата крана имаха стоманени кошници, които можеха да поберат няколко души. После кошниците можеха да бъдат придвижени по стоманеното рамо на крана и спуснати до по-ниско ниво на спиралата.

Крановете се издигаха на солидни бетонни основи, предпазвани откъм горната страна на пътя от дебели бетонни прегради с формата на буквата А.

Наличието на крановете и странно оформените им прегради говореше много на Джак.

— Нека позная — каза той. — Всеки път, когато тръгнете надолу по пътя, задействате някакъв невидим механизъм и поток… не знам… морска вода, може би, се понася надолу и помита всеки човек или кола, докато в крайна сметка не стигне до бездната долу.

Бонавентура го погледна изненадано.

— Откъде знаете?

— Преобърнатите машини за полагане на мостове са първата следа — само огромна маса вода може да преобърне такива чудовища. Бетонът около подпорите на крановете обаче е още по-сериозна следа. Там е, за да насочва прииждащата вода около крана. Колкото до водата, предположих, че е морска, защото сме на атол насред шибания океан, тъпак такъв.

— Загубеняк — прошепна Лили.

Бонавентура пропусна обидата покрай ушите си.

— Тези кранове ни позволиха да направим подробни наблюдения на обекта. На пирамидата и на древните знаци, изсечени по стените й и по пътя. Аз самият съм прекарал безброй часове в кошницата на долния кран, за да изучавам пирамидата отблизо. Това ни даде жизненоважна информация относно местоположението на другите Върхове и естеството на някои от наградите.

— Но това е равно на пълна нула без Стълба — каза Джак. — Както са открили французите и англичаните преди вас.

— Информацията, която събрахме тук, ни позволи да открием някои неща преди вас — не му остана длъжен Бонавентура.