Матю Райли - Петимата велики воини

До тях достигна внезапен порив на вятър, който развя дрехите им. Последва го бързо движещ се поток морска вода — понесе се покрай последния завой на тунела, като се блъсна във външната му страна.

— Нещо идва по тунела… — тихо каза Джулиъс.

— Бягайте! — извика Мечо Пух. — Бързо!

Но групата стоеше на три ясно разграничени подгрупи — Мечо Пух и Стреч на тясната пътека, близнаците на покрива, недалеч от отвора в парапета, и двамата морски пехотинци малко по-нататък.

— Накъде… — започна Лаклан и в същия миг я видя.

Огромна разпенена маса вода се понесе към тях иззад завоя на тунела. Напредваше с рев — бурна, свирепа, помитаща всичко. Щеше да ги настигне след секунди. Нямаше време близнаците да стигнат до безопасната пътека.

Лаклан замръзна.

— Лаки! Насам! — Джулиъс дръпна брат си към лявата страна на покрива и го бутна през отвора, където имаше други изсечени в стената на кулата стъпала.

Джулиъс се прехвърли през ръба след Лаклан точно когато бушуващият поток морска вода стигна до платформата, подхвана двамата морски пехотинци и ги запрати като парцалени кукли в парапета около покрива.

Разбунената вода кипна на покрива, сякаш бе живо създание, търсещо път надолу.

Намери го при другите два отвора на парапета, които се оказаха мъничко по-ниски от левия. Миг по-късно морските пехотинци бяха захвърлени през единия — като малки боклучета, изчезващи в канала на кухненски умивалник — и отнесени, обречени да загинат някъде долу.

Мечо Пух видя всичко от позицията си на тясната пътека. Осъзна също, че никога не би могъл да пресече бушуващия поток.

Под него близнаците се спускаха по стълбата в стената. След секунди водата щеше да прелее през отвора над тях… и да се изсипе с цялата си сила отгоре им.

Очите му затърсиха някакъв изход… и го намериха — малката платформа от другата страна.

— Наблюдателна платформа… — промълви той. — Какво се наблюдава от нея? Правилния път през този лабиринт.

Рязко вдигна глава.

— Момчета! — извика по радиото. — Чакайте на долното ниво! Вече разбирам това място! Трябва да ви насочваме през лабиринта оттам! — Посочи отдалечената платформа.

— Какво? — На петнайсет метра надолу Джулиъс вдигна глава към него.

Мечо Пух просто му метна Стълба.

Джулиъс инстинктивно улови безценния правоъгълен диамант и пак погледна нагоре.

— Искаш ние да направим това?

— Трябва да го направите! Хайде, вървете!

Докато бързаха по тясната пътека, Стреч извика на Мечо Пух:

— Сериозно ли говориш? Съдбата на света зависи от това дали тези двама компютърджии ще се справят с бързо наводняващ се лабиринт и ще положат Стълба? Та Лаклан се задъхва само докато отиде до кухнята да си вземе поничка!

— Няма друг начин — навъсено отвърна Мечо Пух. — И съдбата на света зависи от това дали ще им помогнем!

Минута по-късно Мечо Пух и Стреч се намираха на участъка от тясната пътека, който минаваше по съседната стена на огромната бездна.

Оттам виждаха още символи върху стените на кулите — всеки беше разположен малко под отворите във високите парапети. Навсякъде в стените имаше стълби, които даваха на всеки дръзнал да премине лабиринта главозамайващ брой възможни пътища.

Мечо Пух вдигна бинокъла си за нощно виждане.

— Стреч! Какъв е вторият символ на плочата?

— Три хоризонтални линии, ако гледаш от долу нагоре. Или квадрат с една диагонална линия, ако гледаш от горе надолу.

— Виждам две стълби, по които могат да продължат момчетата. Възможностите са три хоризонтални или три вертикални линии. Значи се гледа от долу нагоре. Момчета! — извика Пух по радиото. — Стълбата отляво е безопасната!

Докато близнаците очакваха инструкции на откритата площадка под върха, мощен поток вода преля през отвора над тях, изсипа се отгоре им с огромна сила и ги събори.

Моментално измокрени до кости, двамата успяха да се изправят и нагазиха в дълбоката до глезените вода. Сега тази площадка започваше бързо да се пълни.

Гласът на Мечо Пух се разнесе в слушалките им:

— Стълбата отляво е безопасната!

Джулиъс забърза към отвора, като си пробиваше път през кипналата морска вода.

Бърз поглед назад му показа, че вече поне два живописни водопада се спускат от върха на вертикалния град. Предположи, че има и трети от другата страна, но не можеше да го види оттук.

— Вече да виждаш водопади? — извика той на брат си.

— Дево Марийо! — извика в отговор Лаклан. — Не съм свикнал на подобни упражнения!