Матю Райли - Петимата велики воини

— Да — изсумтя Дайър. — Да, точно такива сме. Добре дошъл в Гарсия.

До генерала стоеше прегърбен очилат мъж, когото Джак не бе виждал от Убежището на Чингис хан — Феликс Бонавентура, археологът експерт на Вълка от МТИ. Малките му черни очи се взираха в Джак през дебелите кръгли очила, които спокойно можеше да е откраднал от Джон Ленън.

— Това е доктор Бонавентура — каза Йоланте. — От много години е в Диего Гарсия. Той ще ни заведе да видим бижуто на Америка, скрито тук.

— Обектът е забележителен. Никога не сте виждали подобно нещо — каза Бонавентура.

— Ще останеш изумен, ако разбереш какво съм виждал — отвърна Джак.

— Имам инструкции да допусна вътре Уест, момичето и жената — каза генерал Дайър. — Но тези руски задници ще трябва да чакат тук.

— Нищо против — каза Джак. — И без това не съм ги избрал аз за свои спътници.

— Става — спокойно каза Йоланте и заговори бързо на руски с войниците от Спецназ.

Те кимнаха послушно, макар да не се чувстваха удобно, че им се налага да чакат на американско военно летище.

— Е, готови ли сте? — попита генерал Дайър.

Йоланте се обърна към Джак.

— У мен са Огненият камък, Чашата и вода от извора. Носиш ли Петия стълб?

— Да.

Йоланте се усмихна.

— В такъв случай сме готови. След вас, генерале.

Джак, Лили и Йоланте оставиха Скай Монстър и войниците от Спецназ при „Халикарнас“ и потеглиха от пистата към самия атол по виещ се километър и половина път над водата.

По форма Диего Гарсия прилича на огъната буква V със защитена лагуна в средата. Повечето военни съоръжения се намираха на западното рамо на буквата. Кортежът на Джак стигна до острова в най-южната му част и зави надясно.

Минаха през няколко пропускателни пункта и стигнаха до шестметрова телена ограда, покрита с непрозрачен черен материал. Рейнджърите останаха тук; нататък продължиха само Джак, Лили, Йоланте, Бонавентура и генералът.

Беше 5:31 сутринта.

Имаха два часа преди едновременното полагане на Четвъртия и Петия стълб.

Джак включи радиото си.

— Мечо Пух? Чуваш ли ме?

Секунда по-късно слушалката му изпука.

— Идеално, Ловецо.

— На позиция ли си?

— Намираме се при входа на Четвъртия връх! В момента влизам със Стреч и близнаците! — Мечо Пух трябваше да вика, за да бъде чут през рева на хеликоптера.

— Ние току-що пристигнахме при Петия връх и всеки момент ще влезем — каза Джак. — Остани на линия, защото трябва да положим Стълбовете едновременно, след два часа.

— Успех, Ловецо.

— И на теб.

Докато говореха, джипът мина през последния пропускателен пункт и Джак видя какво се намира от другата страна на високата черна ограда.

Пред него се простираше много дълга, подобна на хангар постройка. Като се изключи размерът й, сама по себе си тя бе доста проста — подобен на тента покрив върху стоманени подпори, открита от четирите страни.

— Татко? — объркано се обади Лили.

— Това е сенник — каза Джак. — Целта му е да скрива онова долу от шпионски спътници.

Джипът продължи под тентата и Джак и Лили видяха какво се крие там.

— Еха! — възкликна Лили.

Пред тях зееше огромна правоъгълна яма, над която бе вдигнат временен покрив. Приличаше на открита мина, дълбока поне няколко етажа, в която се спускаше широка рампа.

Около ямата бяха паркирани множество осемколесни ТКРМ — тактически камиони с разширена мобилност, работните коне на американската армия. С размерите на автовлак, ТКРМ представлява многоцелева машина, която може да бъде адаптирана за почти буквално всичко. Повечето от паркираните тук бяха превърнати в самосвали и имаха ремаркета, пълни с пръст. На други обаче бяха монтирани мобилни ракетни установки „Пейтриът“ — те пазеха по ръба на ямата.

В отсрещния край на изкопа, в пълен контраст с подобния на тента покрив и стените от пръст, имаше блестяща модерна постройка — куб, изработен изцяло от стъкло, вкопан в северната стена на ямата.

„Въздушен шлюз“ — осъзна Джак.

Докато джипът се спускаше по рампата, Джак различи в блестящия стъклен куб някакъв предмет.

В кафявата стена от пръст имаше прекрасен засводен вход, много подобен на прочутите сгради на Петра, изсечени в скалите в Йордания.

Мечо Пух, Стреч и близнаците се спуснаха по въжета в тясната вертикална шахта на Кладенеца. Двама от морските пехотинци на Йоланте ги последваха, за да се уверят, че ще направят точно онова, което се иска от тях.