Матю Райли - Петимата велики воини

Увиснал под хеликоптера, с пречистения Четвърти стълб в раницата на гърдите си, Мечо Пух се спусна до Кладенеца и впери поглед в него.

Не беше много дълбок. Шахтата завършваше с плътна скала само на няколко стъпки под устието. Това като че ли подкрепяше заключението, че образуванието е просто каприз на природата.

Но когато Пух се наведе още повече и доближи Стълба до скалата, се случи нещо много странно.

Солидното дъно на Кладенеца внезапно се завъртя и се плъзна в скалата — и разкри дълбока черна пропаст, която се губеше в мрак.

Мечо Пух се опули и промълви:

— Сезам, отвори се. Близнаците се оказаха прави. Намерихме го…

18 март 2008, 05:00

2 часа преди четвъртия и петия краен срок

В същото време Джак и Лили приближаваха самотния остров Диего Гарсия в Индийския океан.

Във Великобритания бе малко след полунощ, но тук беше пет сутринта; небето на изток бе пурпурно и обявяваше приближаването на изгрева.

Започнаха да се спускат. Джак седеше с лаптопа си и разглеждаше една от снимките на Стоунхендж, направени по време на светлинното шоу — и по-точно светлинното петно, означено с петица:

Сега всичко изглеждаше смислено. Както при Хокайдо, през хилядолетията бреговата линия се бе променила — Шри Ланка напълно се беше отделила от Индийския полуостров — и поради това екипът на Джак не бе в състояние да определи местоположението на Петия връх. Вълка обаче го беше направил — или с добри проучвания, или с подходящи връзки, или с някакво тайно познание, получено по-рано.

Ето го и него, насред Индийския океан — Диего Гарсия.

По пътя към отдалечения атол Джак се беше запознал с историята му.

Определено бе интригуваща.

Разположен на хиляда километра южно от Индия, островът технически бе собственост на Великобритания — макар че, подобно на Розетския камък и Чашата на Рамзес, бил територия на Франция, преди англичаните да го отнемат от французите през 1814 г.

През 1971 г. обаче един деен британски министър, може би нямащ представа за важността на атола, позволил Съединените щати да построят на него военна база, която все още е основна отправна точка за всички американски военни действия в намиращия се недалеч Персийски залив.

Другите й дейности обаче са строго секретни.

Известното — Диего Гарсия разполага с ескадрила стелт бомбардировачи В-2 в постоянна бойна готовност; технически базата е част от Космическото командване на САЩ; а може би най-любопитното от всичко е, че никакви близки на служителите на базата нямат право да живеят на острова — нещо наистина необичайно за отдалечена американска база.

През последните 37 години — и може би през двата века преди това — дейностите на Диего Гарсия били извършвани в условия на строго пазена тайна, далеч от погледа на останалия свят.

Джак поклати глава. „Наполеон, англичаните, а сега и Америка.“ Очевидно всички от доста време знаеха колко важен е Диего Гарсия.

— Защо все научавам последен? — каза на глас той, докато „Халикарнас“ кацаше на дългата писта в южния край на острова.

Големият черен боинг спря в края на пистата между две установки MIM-104 „Пейтриът“ с размерите на товарни камиони.

Очакваше ги кортеж от хамъри, джипове и мотоциклети, както и трийсетина рейнджъри.

Начело на посрещачите, облегната лениво на капака на първата кола, с туристически обувки и дочени панталони, беше госпожица Йоланте Комптън-Джоунс от британската кралска фамилия.

Джак слезе от „Халикарнас“, съпровождан плътно от Лили и следван от двама войници от Спецназ. Спуснаха се предпазливо по стъпалата до пистата, където ги чакаше Йоланте.

— Не е ли чудесно да бъдеш посрещнат на летището? — весело каза тя. — Много се радвам да те видя, Джак. Чух, че май си свободен. — И му намигна многозначително.

Джак не отговори, а погледна рейнджърите до джиповете. Изглеждаха страшно вкиснати. Явно Джак и Йоланте не бяха добре дошли, но Вълка — несъмнено неохотно — се бе обадил, за да им осигури пълен достъп, преди да бъде затворен в резервоара си.

Йоланте поведе Джак до най-старшия американец — генерал-лейтенант с прошарена коса.

— Капитан Джак Уест-младши — генерал-лейтенант Джаксън Т. Дайър, командир на базата Диего Гарсия.

— Значи това е блудният син на Вълка — каза Дайър и измери Джак с поглед. — Познавам баща ти отдавна. Той е голям патриот.

— Всички ли от групата „Колдуел“ сте „големи патриоти“? — попита Джак.