Матю Райли - Петимата велики воини

Астро и Зоуи също бяха в резервоарите си.

Астро бе клюмнал в своя, напълно потопен. Раните бяха изсмукали енергията му.

Зоуи стоеше разпъната в резервоара, който се пълнеше със зеления разтвор — в момента нивото бе до половината и продължаваше да се покачва. Когато видя Джак да влиза, тя се опита да му извика, но устата и носът й бяха покрити от плътно прилепващата дихателна маска.

Щом видя Джак, Вълка пребледня.

— Зная! — възкликна Месоядния. — Неочаквано, нали? Аз също си мислех, че якият ще победи! Но двубоят бе спечелен честно от този Уест. Другото ти момче бе превърнато на пихтия от турбините. — Месоядния кимна на хората си. — Загробете Уест Стария.

И Джак загледа как вкарват Вълка в резервоара и как той започва да се пълни със зелената консервираща течност.

Помисли си, че може би Вълка заслужава точно това след всичко, което беше направил — да прекара остатъка от живота си в състояние на пълно безсилие.

Лешояда и Ятагана също гледаха мълчаливо. Зелената течност в резервоара на Зоуи вече се плискаше около гърлото й. Джак я погледна в очите и й извика:

— Дръж се, Зоуи. Ще се върна и ще те измъкна оттам. Обещавам.

Месоядния го изгледа косо.

После отиде до резервоара на Зоуи и се обърна към нея.

— Какви геройски думи само. Врича се да се върне и да те измъкне. Само ако знаеше за твоето предателство спрямо него, госпожице Кисан, преди две години в Дъблин…

Очите на Зоуи сякаш се издуха и се стрелнаха към Джак.

Джак се намръщи. Не разбираше.

Лили местеше поглед от Зоуи към Джак и към Месоядния, също объркана.

Месоядния се обърна към Джак и присви очи.

— Съжалявам, младежо. През годините любовта ти към нея се засилваше. Но през месеците след мисията ти за поставянето на Пирамидиона, докато се беше върнала в Дъблин, твоята любима те предаде и отдаде тялото си на друг.

Лицето на Джак пламна.

Той погледна рязко към Зоуи…

… и видя как тя затваря очи и свежда глава.

„Значи е истина.“

Джак беше смаян. Зоуи с друг мъж. Не можеше да го повярва. Тя не би… не би могла…

И тогава дойде другата мисъл — „С кого?“.

Месоядния умираше от удоволствие.

— Още ли смяташ да се втурнеш да я спасяваш, Уест-младши?

Отначало Джак не отговори. После се обърна към руснака.

— Ще се върна за всички мои хора, след като ти свърша мръсната работа и ти предам последния Стълб. И когато се върна, смятам да ти изтръгна сърцето през гърлото.

Месоядния отново се усмихна.

— Най-сетне да го видим — неподправения гняв на прочутия с благородството си Ловец. Усещането не е ли чудесно, млади Уест? Ще очаквам с нетърпение завръщането ти.

След тридесет минути Джак, Лили и Скай Монстър стояха на летището, на километър от язовирната стена, приведени срещу силния вятър. „Халикарнас“, докаран тук от Владивосток от хората на Месоядния, стоеше гордо на пистата. На двайсет метра от тях голям двумоторен руски вертолет палеше двигателите си.

Лешояда, Ятагана и Мао Гонли също бяха тук, заедно с Месоядния и неколцина от войниците му от Спецназ.

— Капитан Уест! — надвика шума Месоядния. — Заминаваш за Върха при Диего Гарсия с Петия стълб заедно с неколцина от хората ми. Можеш да вземеш и дъщеря си, тъй като несъмнено ще имаш нужда от уменията й. Ще се погрижа, когато стигнеш базата, Чашата вече да те очаква там, а баща ти ще е предупредил американците за пристигането ти. Постави Стълба в съответното време и после ми го върни зареден с наградата му. Вече взех двете плочи на Тутмос от самолета ти, тъй като ще ми трябват за последния Връх.

Обърна се към Лешояда, Ятагана и Мао.

— Ти, саудитецо. Знаеш къде се намира гробът на Христос, нали?

Лешояда примигна — беше изненадан, че Месоядния знае това. После бавно кимна.

— Мисля, че да. Сред сънародниците ми се носят слухове за това вече повече от хиляда години.

— Хеликоптерът ми ще откара вас тримата до една китайска военновъздушна база на шестстотин и петдесет километра от това място. Оттам, също под надзора на хората ми, ще продължите до гробницата му и ще намерите Шестия и последен Стълб. После ще ми го върнете да го пречистя, тъй като дотогава вече ще имам и трите пречистващи камъка — Философския, Огнения и Чашата на Рамзес.

Месоядния се дръпна настрани, та двете групи да се качат в съответните машини, и извика:

— На добър час в мисиите ви. Очаквам с нетърпение да ви видя отново.

Лешояда, Ятагана и Мао тръгнаха към вертолета, но Джак се поколеба. Нещо, което Месоядния бе казал току-що, завъртя някакви колелца в главата му.