Матю Райли - Петимата велики воини

И Месоядния бутна още повече голямата плъзгаща се врата и разкри един последен резервоар. Подобно на другите, той също бе пълен наполовина със зелен разтвор, но за разлика от тях, неговите белезници бяха отворени.

Вътре все още нямаше пленник.

Месоядния се обърна към Джак.

— Само един Джак Уест ще продължи това приключение. Да пусна и двама ви на свобода е твърде опасно дори и за мен. Не. Ти, Уест-младши, ще се биеш с брат си — кимна към Рапирата, който рязко вдигна глава — за мое забавление и за спечелване на титлата. Битка до смърт между враждуващи роднини. Ако победиш ти, Ловецо, брат ти ще е мъртъв, баща ти ще е затворен в резервоара, а ти ще си свободен да продължиш начинанието от мое име.

Обърна се към Рапирата.

— А ако победиш ти, втори сине на Вълка, не само ще получиш удоволствието да убиеш брата, когото толкова ненавиждаш, но и ще спечелиш вместо баща си правото да продължиш търсенето. Ти ще останеш тук като мой заложник, за да гарантираш, че баща ти ще изпълни сделката — макар че ще те наградя със затваряне в килия, а не в резервоар; в края на краищата победата трябва да върви със съответните привилегии. Но съм сигурен, че разбираш, че все пак ще се нуждая от средство за въздействие. Така или иначе, само един Джак Уест ще продължи нататък. Това удовлетворява ли ви?

— Абсолютно, мамка му — бързо отвърна Рапирата и изгледа кръвнишки Джак.

Вълка кимна.

Джак преглътна и измери с поглед огромния си брат. Погледна Зоуи и Лили. И двете бяха ужасени.

Двубой до смърт.

С Рапирата.

— Имам ли друг избор? — рече той.

Изведоха Джак и Рапирата от обсерваторията на огромната извита стена на язовира.

Продължиха по дълъг прав бетонен мост, навлизащ в язовира до две цилиндрични кули, също от бетон.

Двете кули се издигаха само на петнайсетина метра над повърхността на водохранилището, но продължаваха чак до дъното, на сто и петдесет метра надолу.

Отворите по кулите пропускаха в цилиндричните им тела вода, която продължаваше надолу през огромните турбини или в преливника, от който се изливаше в клисурата от другата страна на стената.

Джак влезе във втората кула точно когато един от хората на Месоядния вдигна капака на централния й кладенец. Погледна в него — беше с диаметър почти десет метра и гладките му бетонни стени се губеха в мрака. На равни интервали се виждаха ръждиви отвори.

На двайсетина метра под краката на Джак имаше нещо като кошница, направена от преплетени стоманени греди, минаващи през ширината на кулата. Приличаше на голямо сито…

— Улавящо корито — обясни Месоядния. — За събиране на отпадъците, преди да стигнат до турбините. Клони, корени, трупове на удавили се животни. Днес това ще е вашата арена. — Обърна се към войниците си. — Вкарайте ги вътре.

Джак и Рапирата прекрачиха ръба и се спуснаха по скобите в бетонната стена.

След малко бяха на двайсет метра под Месоядния и пазеха равновесие на стоманените греди, които се пресичаха под прави ъгли; квадратните отвори между тях бяха приблизително около шейсет сантиметра — достатъчно, за да падне човек през тях, ако не внимава къде стъпва. Освен това Джак забеляза малка врата в самия център на пода, също от метални пръчки.

Помисли си, че няма да е толкова зле, ако пропадне през някоя от дупките — нали все пак ще се озове във водата…

— Пуснете турбините! — извика Месоядния.

Миг по-късно от шахтата под Джак се разнесе оглушителен механичен рев — сякаш някъде долу бяха включили самолетен двигател.

„Това вече е лошо“, помисли Джак. Сега ако той или Рапирата паднеха през решетката, турбините щяха да ги всмучат и да ги накълцат на милион парченца.

— Пуснете водата! — извика Месоядния през шума и моментално две невероятно силни струи се изсипаха върху ситото от двата срещуположни отвора. Водата заблъска яростно Джак и Рапирата, измокри ги до кости и едва не ги събори.

Трудно запазване на равновесие. Оглушителен рев на турбини под теб. Шибащи струи вода отгоре. Това бе същинска адска арена и Месоядния го знаеше.

Усмихна се доволно.

— И тъй, господа. Въдете така добри и се бийте.

Неочакваната струя разпенена вода за момент бе скрила Рапирата от погледа на Джак, поради което брат му го изненада — втурна се срещу него от мъглата, размахал юмруци.

Джак се сниши и избегна първия удар на косъм. Отстъпи заднешком през хоризонталната струя, кракът му пропадна между гредите и за момент той изгуби равновесие.