Матю Райли - Петимата велики воини

Пред Вълка, Рапирата и Робъртсън:

— Масоните на Америка и техните водачи, великата група „Колдуел“.

Пред Танка:

— Японците с наранена гордост, които извършиха контрацеремонията с втория Пирамидион и развалиха Тартар. Така изпълнени с омраза. Но тъй като вие желаете светът да бъде унищожен, боя се, че нямам нужда от вас…

Изстрелът накара всички да подскочат. Месоядния бе вдигнал бързо пистолета си и на стената зад главата на Танка цъфна противна кървава звезда. Старият японски професор се свлече мъртъв, увиснал на белезниците си.

Месоядния прибра пистолета в кобура и продължи да се разхожда, без дори да мигне.

С все същия небрежен тон се обърна към Джак и Зоуи:

— Да не забравяме и твърдоглавата коалиция на малките нации, която се бори да защити света от подчиняването му на един тираничен владетел. И накрая е моята кръвна линия, владетелските фамилии на Европа, Deus Rex, чието право на властване ни е дадено от самия Господ Бог. Нашата връзка с тези Стълбове е може би най-старата от всички.

Месоядния се насочи към колекцията си резервоари.

Джак се хвана, че поглежда към някои от фигурите в тях — мъже и жени на различна възраст, с наведени глави, с бавно носещи се в течността коси, всички все още живи.

Не разпозна повечето. Но някои му бяха познати.

Руската журналистка, която бе критикувала режима на Путин и бе изчезнала през 2001 г. Огненочервената й коса не можеше да се сбърка.

Лидерът на чеченските сепаратисти Николай Голгов — прочутата му черна татуировка на дракон ясно се виждаше на гърдите му.

Джак се намръщи с отвращение от ужасяващата изложба.

Месоядния спря в края на редицата резервоари до голяма двойна плъзгаща се врата. Обърна се.

— Знаеш ли, Уест-младши, наистина трябва да ти благодаря.

— За какво?

— Нашите фамилни записи за Машината стигат само дотук. Но пипалата ни са пуснати нашироко и надълбоко. Под маската на университетски дарения и стипендии през годините родът ми е наел множество учени и историци, които да изнамерят информация и сведения относно Машината. Всъщност най-добрият ни изследовател изчезна преди няколко години в Африка и я смятахме за мъртва. Но в края на миналата година твоите хора я спасиха от прословутото племе неета.

Джак ахна.

— Не може да бъде…

Месоядния се ухили и отвори една от вратите. В обсерваторията влезе Даян Касиди.

— Здравей, Джак.

— Мамка му…

— Няма нещо, което да сте направили през последния месец и за което да не знам — каза Месоядния. — Доктор Касиди ме държеше в течение за всичко, което сте видели, чули и открили след Втория връх. Щом ми съобщи, че е с вас, аз й поръчах да ви сътрудничи, тъй като знаех, че още не е настъпил моментът да се включа пряко в това начинание. Така де, защо да хабя силите си, когато вие можете да го правите вместо мен?

Джак изгледа кръвнишки Даян Касиди. Изобщо не му бе хрумвало, че хората му могат да спасят един от противниците си от неета.

— Всички работим за някого — каза Даян.

— Лили може би е права. Трябва да сме по-внимателни кого спасяваме — отвърна Джак.

Даян посочи с брадичка магьосника на неета и се обърна към Месоядния.

— Този е като японците. Желае края на света. Трябва да бъде елиминиран.

Месоядния кимна.

— Зная. Зная и какво са направили хората му с теб. Но той може да бъде много екзотична добавка към колекцията ми. Мисля да го загробя.

Даян изгледа изпепеляващо магьосника.

— Не е зле.

Месоядния спря до друга голяма плъзгаща се врата.

— Сега сигурно се чудите как ли ще ви увещая да действате от мое име. Краят на чуденето настъпи.

С тънка усмивка отвори вратата и разкри още няколко резервоара, наполовина пълни с формалдехид и продължаващи да се пълнят — бързо.

В резервоарите вече бяха затворени още пленници.

Дъхът на Джак секна.

— Исусе Христе…

В първия резервоар, потопен до кръста в отвратителната зелена течност, гол и закопчан с белезници, с маска за дишане, покриваща половината лице, устата и носа, с широко разтворени от ужас очи, бе закръгленият, меко казано, шейх Анзар ал Абас, бащата на Мечо Пух и Ятагана.

В съседните два имаше малко китайче и майка му. Щом ги видя, Мао Гонли ахна.

А в последните два наполовина пълни резервоара бяха…

Алби Калвин и майка му Лоуис.

— Не… — промълви Джак. — Не, не, не…

Джак не можеше да откъсне очи от Алби и Лоуис.

Над дихателните маски, покриващи долната половина на лицата им, погледите им срещнаха неговия — измъчени, умоляващи…