Матю Райли - Петимата велики воини

— Умиращото слънце — повтори Стреч. — Колко уместно.

— Днес там живеят само трийсетина души, но Лънди има доста цветиста история — каза Джулиъс. — Някога е бил собственост на тамплиерите. През тринайсети век пък пирати са го използвали като база, защото има много коварни плитчини. И тъй като се намира в Бристол Чанъл, той е подложен на огромните му десетметрови приливи и отливи, вторите по големина в света. Според местните рибари по време на отлив покрай западния бряг на Лънди се оголват рифове и скали. Едно от образуванията е известно като Кладенеца, защото ерозиралите скали приличат по форма на кладенец.

— И какво от това? — намръщи се Стреч.

Джулиъс се усмихна и обърна лаптопа си. На екрана имаше изображение на щита на Чингис хан:

— Вижте изображението в горния десен ъгъл. — На него се вижда входът към Четвъртия връх, а на мен той ми прилича на кладенец. Господа, смея да твърдя, че Четвъртият връх се намира на остров Лънди.

Докато Джулиъс говореше, Мечо Пух гледаше през прозореца на скоростния влак и слушаше обясненията само с половин ухо.

Беше нащрек. Нещо не беше наред. Сякаш напоследък нещата вървяха прекалено добре.

Погледът му следеше два чифта примигващи червени светлинки в нощното небе на изток, които се движеха успоредно с влака — при това бързо.

Приличаха на светлини на някакви летящи машини, но бяха твърде ниско, за да са самолети.

Влакът беше излязъл от северните възвишения и сега се носеше през обширните поля на низините. Наближаваше полунощ, когато затрака по дълъг висок мост над една особено широка клисура.

Мигащите червени светлини продължаваха да го следват.

— Мечо Пух, отпусни се де! — възкликна Лаклан. — За първи път в живота си намерихме нещо преди всички останали и се измъкнахме чисто. Абсолютна рядкост, нали? И е много по-приятна от обичайното търчане, стреляне и пищене.

— Внимавай да не ни уроча… — почна Мечо Пух.

В същия миг се чу тиха бръмчаща аларма и спирачките на влака заскърцаха.

Започнаха да забавят, направо насред дългия висок мост.

Мечо Пух гледаше мигащите червени светлини и когато те се приближиха, изруга.

Бяха хеликоптери. Военни хеликоптери, общо четири — SW-101 „Мерлин“, способни да побират по трийсет морски пехотинци всеки.

Две от големите машини увиснаха от двете страни на спрелия влак. Включиха прожекторите си и осветиха вагоните с ослепителна бяла светлина.

Другите две се скриха от полезрението на Пух точно над влака, но от приглушения тропот над него беше ясно, че стоварват на покрива десантчици от Кралската морска пехота.

Мечо Пух поклати глава.

— Измъкването ни изобщо не е чисто. Следили са ни през цялото време.

Докато приятен глас с шотландски диалект приканваше всички пътници да се евакуират спокойно и без паника към задната част на влака, облечени в черно морски пехотинци, въоръжени с автомати MP-5SN, взеха под контрол първокласния вагон.

Мечо Пух се обърна към близнаците.

— Имате ли нещо писано, в което да се споменава, че Четвъртият връх се намира на остров Лънди?

— Не — отвърна Джулиъс. — Това е само извод, до който стигнах от различни източници — изображения, проучвания. Не съм го записал никъде…

— Добре, защото след петнайсетина секунди ще си имаме голяма въоръжена компания и единственото, което ще ни спаси живота, е местоположението на този Връх…

— Горе ръцете. Никой да не мърда.

На вратата се появиха шестима морски пехотинци с вдигнати оръжия. Екипът вдигна ръце като един.

Момент по-късно се появи усмихваща се жена. Плъзна се изящно покрай морските пехотинци и спокойно влезе в купето.

Йоланте Комптън-Джоунс.

— Здравейте, момчета — рече тя безгрижно. — От Британския музей до пущинаците на Лох Нес. Господи, доста натоварени бяхте.

— Разполагаме с Чашата и с изворната вода и знаем къде се намира Четвъртият връх — каза Мечо Пух.

Йоланте присви очи.

— Колко хитроумно от ваша страна, сержант Абас. Мога да ви отнема Чашата, може дори вече да съм се снабдила със собствени запаси от свещената вода, но предполагам, че няма да ми е толкова лесно да измъкна от вас местоположението на Върха. — Тя сви рамене. — Е, всичко с времето си. Както и да е, в момента не съм тук, за да вземам каквото и да било от вас, нито пък да ви убивам.

Йоланте стовари върху сгъваемата маса на купето тежък военен комуникационен лаптоп. Странно, но надписите по него бяха на кирилица.

Беше руско производство…